Йорданка Господинова - Изповед, перевод

ПомогнИ ми!... Искам да свалЯ
дрИпите на фАлш и лицемЕрие.
ДЪлго врЕме с бОлката мълчАх,
жАдна за любОв и за довЕрие.

ПрАвех път на грОзната лъжА,
за да съм добрА, сълзИ преглЪщах.
Само вЕчер, БОже, в тишинА
гордосттА си с рАните прегрЪщах.

Вече нЯмам сИли да мълчА,
влИзам в бИтка и ще бЪда сИлна.
С ветровЕ към тЕбе ще летЯ,
в мОрските вълнИ ще те намИрам.

НЯкой щЯл да кАже, че съм злА
(аз и досегА не бЯх светИца)
Или че съм Яхнала метлА
и се стрЕлкам като чЕрна птИца.

ДАнък на мълвАта не дължА
и забрАвих Ангелските пЕсни.
Искам те до бОлка и сегА,
бУрите ще мОля да ни срЕщнат.

Пък тогАва, БОже, ти решИ,
грЕшна ли съм.... МОже да ме сЪдиш!...
ЩОм една женА с лЮбов мълвИ,
тОзи свЯт и Утре ще пребЪде!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Прошу тебя, мой Боже, помоги
Стряхнуть с себя фальшивые одежды
Я много лет сгорала от любви
Лелеяла красивые надежды.

А оказалось, шла дорогой лжи
И плачу, слёзы горькие глотаю
И как мне с этой болью дальше жить
Я ран своих ничем не залатаю

Уже нет сил надеяться и ждать
А будет бой и было их немало
Но я уже научена летать
Мне этого, как раз и не хватало.

Иной взболтнёт, мол выросла во зле
Я не была, действительно, монашкой
Да - иногда летала на метле
И уносилась в небо чёрной пташкой.

Своё  возьмёт, естественно молва
Мол я забыла Ангельские песни
Она опять со мною не права
Ей просто мои муки интересны.

И ты меня, мой Бог, благослови
Прости, вдруг я вела себя не мудро
Но если я запела о любви
То значит в мир ещё прибудет утро.