В схлупената бяла стая
мама в мъки ме родила
и набързо в риза стара
с обич ме повила.
Искала е тя,горката,
денем,нощем да ме бави...
Тръгвала преди зората
хляба да набави.
Вретената се въртели
и навивали памука,
с нея тъжна песен пели-
дните трупали й мъка.
Като извора е чиста,
в обич все прелива,
днес с косата си сребриста
тя е по-красива.
МАМА
© Copyright: Бакърджиева Маргарита, 2012
Свидетельство о публикации №112062408103
Свидетельство о публикации №112062408103
Рецензии