Не вярвам да е за добро,
но все не му се вижда края -
играя на едно хоро,
съвсем по мъжки го играя.
И то по мъжки ме държи,
под мене камъкът трепери.
Тежи ми. Много ми тежи...
И не от днес, и не от вчера.
Повлича ме като хомот
и все на лошо се обръща.
Хоро ли е, или живот
вкопан в темелите на къща?
Ах, как мечтая всяка нощ
да хвана и да го разтуря,
събрала цялата си мощ.
Съвсем по женски. Като буря!
И чак тогава за добро
в сърцето зло и каменисто,
където е било хоро,
една любов ще се разлисти.
Мъжко хоро
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112062308890
Свидетельство о публикации №112062308890
Рецензии