Като глътка откраднато щастие,
заплатено със тежка вина,
този ден се затули във залеза
и във дъжд от мечти заваля…
Две светулки тропосаха тъмното
и луната до сърп се смали.
От безкрай до безкрай май е дълго
да ме търсиш, когато вали…
А навън любопитното утро
пак те търси във мойте очи…
Сакаш някой ориса със чудо
тишината и дългите дни-
като път, запокитен в полето
който тръпно догонва нощта…
Щом звезди като огънче светят
този път ще роди любовта.
И тогава със глътки от щастие
моят свят ще ти върне страстта-
догоряла в светулкови залези,
озарена от пълна луна…
Глътка щастие
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112062300609
Свидетельство о публикации №112062300609
Рецензии
Привет, Йорданка!
Я тоже перевела твоё стихотворение.
http://www.stihi.ru/2012/09/18/4741
Обрати внимание на полемику в рецензии,
тебе наверно будет интересно.
С теплом, Удачи!
Ольга
Ольга Шаховская 18.09.2012 22:17 • Заявить о нарушении
Я тоже перевела твоё стихотворение.
http://www.stihi.ru/2012/09/18/4741
Обрати внимание на полемику в рецензии,
тебе наверно будет интересно.
С теплом, Удачи!
Ольга
Ольга Шаховская 18.09.2012 22:17 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.
