Без очи, от огньове запалени,
без душа, от взривено небе,
и разкръстена…Хуквам нататък,
дето дните ми, диви коне,
ще оставят две дири към тебе…
Виж, зората на изток кърви.
Във това запокитено време
се задъхвам от неми очи…
Аз съм тук, и съм много далече,
може би във една тишина,
като дрипа в безкрая съблечена…
В нощ безлунна пак търся сама
живи въглени в пепел помръкнала
( от въпроси до лудост боли)…
Днес изплаках мечтите си в Пъкъла,
а без тях как ще имам звезди?...
И загледана в утро очаквано,
тайно вярвам, че в новия ден,
ще намеря очите си някъде…
И отново ще имам небе.
Отново
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112062302336
Свидетельство о публикации №112062302336
Рецензии
Рада переводить тебя, делаю это с интересом и удовольствием,
поскольку ты -автор не прямолинейный, а часто прибегаешь к метафорам, аллегориям.
Вот мой перевод: http://www.stihi.ru/2012/09/18/9675
С нежностью!
Ольга
Ольга Шаховская 18.09.2012 22:21 • Заявить о нарушении
поскольку ты -автор не прямолинейный, а часто прибегаешь к метафорам, аллегориям.
Вот мой перевод: http://www.stihi.ru/2012/09/18/9675
С нежностью!
Ольга
Ольга Шаховская 18.09.2012 22:21 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.
