Петко Илиев - Сълза, перевод

Останали за дълго време вплетени,
без никакви движения  и бездиханни,
тела изправени в безмълвно единение,
ръце  обгръщащи, сърца за още жадни.
Държим се здраво, сякаш сме над пропаст.
Борба и страх  захвата да запазим.
И  вкопчени в страстта,  като в живота,
разтърсва ни поредният оргазъм.
Не бързаш да ме пуснеш, хватка  здрава,
дъхът  ти във косите ми бушува,
а паднала сълза на мъжкото ми рамо,
наградата от теб рисува.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Остались мы на время сплетены
Движенья нет мы просто бездыханны
Тела конечно жаждали весны
Своими ненасытными сердцами.
Как перед бездной плачем и дрожим
И страх порой доходит до маразма
Но страсть над нами властвуя кружит 
И всё таки доводит до оргазма.
Ты отпускать меня не захотела
Огонь любви в тебе ещё бушует
Твоя слеза сползла на моё тело
И что-то там хорошее рисует.


Рецензии
Много, много силни! И оригиналът, и преводът. Поздрави на двамата поети!

Йорданка Господинова   22.06.2012 20:12     Заявить о нарушении
Спасибо Йорданка! В воскресенье берусь за твои стихи. Держи кулаки.

Доктор Эф   23.06.2012 00:56   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.