Угасват чувства, страсти избледняват...
В живота, все по-труден и суров,
единствено спасение остава
предзалезната, тихата любов.
Амбиции, надежди се стопяват...
Но като най-последен благослов
след залеза на времето изгрява
последната, най-чистата любов.
Навън е зима, вятър сняг надява...
Но на сърцето в тихия алков,
като звезда денница се явява
спасителната истинска любов.
И няма друга на света такава –
кристално ехо на сърдечен зов.
И в тихите пространства зазвучава
кантатата на вечната любов.
На младостта пламтящата жарава
е сива пепел. Но със огън нов
животът бързотечен ни дарява.
Това е тя, последната любов.
Тя свети чиста, като пламък в мрака,
на времето под тъмния покров.
Щастлив е, който в своя ден дочака
предзалезната, святата любов.
Предзалезна любов
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112062202005
Свидетельство о публикации №112062202005
Рецензии