празник
един звездоброец днес напусна
хралупата с фалшиви звезди.
И отиде да засажда с глухарчета
небето си…
И всичко бях…
И танц за кръчмата с момичета,
опърлени от погледи и дим.
Бях утрин, музика,
вълна, довлякла нищото.
И пяна по брега ронлив.
И спомен за изтеклата вода –
бразда от сухо в мен корито…
Тревата бях
в изгубена следа.
И глас след виното изпито.
И всичко бях…
Монах един,
будуващ нощем с греховете.
И пламъче от късната му свещ…
Бях тихото трептене на сълзата,
живяла скрита
в твоето лице.
Една отминала пътека –
това съм днес…Една осмина,
потънала във долно “ре”.
Писмо от някаква чужбина
с объркан, странен словоред.
Самотен ъгъл с топка лунна
в забравена до днес игра.
Навън догаря с месец юни
коса от селската върба…
- - - - -
Като река, препълнена от думи,
далече - в отрезвителния блясък,
зад жълтото око на дюна
душата утаява пясък.
И търси с него да открие
стрък суха нощна детелина
в следа от празника си минал.
Душата – сервитьор по маса
предложил ти вечерно вино…
Свидетельство о публикации №112062102836