Иорданка Господинова - Мария, перевод

Аз бях онази, дето я спаси
от камъните диви на съдбата.
И над която, като кръст виси,
най – искрената прошка на Земята…

А после бях тъгата в твоя час,
и лудостта, преглътнала сълзите…
Сърцето си покрих със тишина,
когато мълком Господа попитах:

„Къде Го водиш?...И защо Го взе?
Нима чрез Него ще спасиш тълпата,
която се кълне във грехове
и с лекота продава си душата?...”

Небето се смрази в сподавен вик,
дъждът проплака като тежка клетва…
Дори в очите на суров войник
една сълза издайнически светна…

И стана чудо. Утрото видя,
как се възражда вечното начало.
Аз бях онази, блудната жена,
в сълзи измила тленното Ти тяло…

и възвестила новия Ти път…
Ти ме нарече с името Мария.
И днес, когато търся любовта,
се връщам в Храма, Тебе да открия…

(перевод Стафидова В.М.)

Я той была, которую он спас
Толпа меня рвала и поносила
Камней у них достаточный запас
Спаси Христос, его я попросила.

Прости меня лежит на мне вина
Я умываюсь горькими слезами
Ты успокоил в сердце тишина
Хотя стоят они перед глазами.

Куда идёшь..? Народ тебе зачем
Он навсегда останется толпою
В любви клянётся снова, а затем
Легко за грех расстанется с душою.

Не прячут тихих криков небеса
Как клятва дождь стучит и не уймётся
В глазах у воинов предательски слеза
Одна на всех, но всё таки найдётся.

Какое чудо я пережила
Я возрождаюсь, ничего не трушу
Во мне блудница мерзкая жила
Но покаяние мою очистит душу.

Приду к тебе ты только позови
Навек твоя - Мария Магдалина
И лишь твоей мне хочется любви
Христос со мной, его я не покину.