Петко Илиев - Цигулар, перевод

Пред къщата ми свири цигулар.
За малко спира, после пак подхваща.
Почудих се “Кой праща този дар”?
Вълшебни звуци, във нощта изящна.

Огледах се зад тежката завеса - тайно
и пуснах звуците, но влезе и хлада.
Потръпнах, беше вече август.
Момчето свиреше пред моята врата.

Изкусно струните трепереха под лъка.
Младежът бе изпаднал в своя транс.
Той свиреше за себе си - поспрял на пътя.
Луната и звездите спряха да блестят.

Погледнах го отново беше се изправил.
И още по уверено извличаше звука.
А мъжките му пръсти тембър нов извайват.
Не само звуци... страст звучеше във нощта.

Познах мелодията, писана от мене -
за двама ни - изпаднали в екстаз.
Момчето, дето свири днес пред мене,
е споменът, за миналото мое “Аз”.


(перевод Стафидова В.М.)


Под окнами старается скрипач
Красивую мелодию ведёт
Ах, что за дар! И музыкант богач
И ночь, конечно, звуки обретёт!

Раздвину шторы бархатных гардин
Впущу к себе симфоний ручеёк
Стучится в двери август-господин
Открыл – скрипач ступает на порог.

О как смычок сливается с рукой
И молодой скрипач на куражах
Прекрасен был, как сказочный герой
И звёзды мог игрою поражать.

Сегодня он как никогда хорош
Уверенно мелодия  звучит
Не тембр его, для зала и для лож,
Звучала страсть, пришедшая в ночи.
 
Красиво всё продумано судьбой
Экстаз – звучит мелодия моя!
Скрипач-мальчишка помню, Бог с тобой
Как не узнать, ведь ты - когда-то я.