Аз пиша срещу времето.
В самотна църква.
От брега на детството…
Натам, където и нощта
по тебе светове премества.
В отминалите дневни стъпки…
Където с вятърът, солта и слънцето
шепти тревата в мъртвите черупчици…
В напечения сипей след глухарчето
и още влажните пера на чайките;
с катранът в кърпените мрежи
след сухите тела на риби;
с износените дрехи по стените
от някакъв следобед, късно минал…
И в мириса на топъл камък
солта и слънцето на залива
живеят с времето навярно.
Изтича то на тънка струйка
от лявата ми шепа
в дясната…И също тъй
да го накарам мога
отзад напред да потече в ръцете ми…
от себе си да се отрича.
- - - - -
Аз пиша срещу времето…
Страха си побеждавам.
С насладата за пясъчното бъдеще на камъка.
През твърдата му плът
до струйката от минало,
изтичаща по теб
в обувката на лятото…
Аз пиша
срещу времето.
В самотна църква…
въведение
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112061802944
Свидетельство о публикации №112061802944
Рецензии