Остана ми едно дърво от баба -
една изпосталяла стара вишна.
Снагата крива, корените слаби...
Ни цвят, ни род - не ставаше за нищо.
Накриво я посрещах - трън в петата,
посегна ли с топора, ще я срина.
На косъм й се вееше душата,
завързана за старата градина.
И с две ръце замахнах - да я няма!
Но се превих, останала без сила -
аз цял живот руших и сякох само,
а ни едно дърво не посадила.
Топора го зарових във земята.
Оставих я, пък нека да не ражда!
И с шепи я поливах цяло лято
да не умре от мъка и от жажда.
Дали отгоре баба бе видяла
и силата й върнала предишна...
Напролет я заварих разцъфтяла.
...и ядох плод от бабината вишна.
Наследство
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112061706686
Свидетельство о публикации №112061706686
Рецензии
Чудесное стихотворение, полное тепла и ностальгии по прошлому. Рада встрече со светлым автором.
Тепла Вам весны и радости творчества!
С уважением - В.П.
Вера Половинко 12.03.2013 11:27 • Заявить о нарушении
Тепла Вам весны и радости творчества!
С уважением - В.П.
Вера Половинко 12.03.2013 11:27 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.