Раздадох тайните си на тръбачите по кулите,
свалих завесите, разтворих своя дом –
прозрачен съм.
Сега ще спрете ли да хулите
и да говорите след мене шепнешком?
Отключих портите на всички свои крепости,
над всеки ров е спуснат мост кован –
сега ще спрете ли да съчинявате нелепости?
Прозрачен съм, пред вас съм цял на длан.
Изнесох слитъци сребро и злато – хляб за гладните,
но вие чаката да падне здрач навън –
за вас е ценно само, ако е откраднато.
И нощите за вас не са за сън!
Извадих истините си, изстраданите истини,
записах ги, изпях ги в анапест –
слухтите пред ключалката,
а неразлистени
събират книгите ми сива прах до днес.
Най-съкровените от тях, сред времето събраните,
дарих на барабанчиците в този град –
защо стоите, ударете барабаните!
Пак шепнете!
А барабаните мълчат...
А барабаните мълчат
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112061508712
Свидетельство о публикации №112061508712
Рецензии