на един Иван с усмивка
Дай му жега на тоя живот,
настъпи му до дупка педала!
С тоя вял половин оборот
как изобщо до днес си живяла?!
Или в кроткия брачен чертог,
всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог
ти разписва молбата за чудо?
А на тъмно, додето заспиш
и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш
за горещите ласки на дявол.
И усещащ горчивите дни
да те жулят с гнева на коприва,
а сърцето се чуди дали
не сънуваш, че още си жива.
Ех, животът съвсем не е рай,
само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го до край!
Дай му жега! Да стане горещо.
Даже миг да ти бъде добре,
своя дявол додето целуваш,
някой ден все едно ще се мре,
но животът поне да си струва.
Жега
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112061505805
Свидетельство о публикации №112061505805
Рецензии