Жребец

/Реплика на Висоцки/

                “Я согласен бегать в табуне –
                но не под седлом и без узды!”
                Вл. ВыСОЦКИЙ, “Бег иноходца”

Твърдо обло желязо разчеква устата,
остро скърца коравата телешка кожа...
Щом жребец си роден,
                и да мразиш юздата,
един ден ще ти я сложат!

И не удряй земята с копита, защото
и да хапеш, и грива да вееш, да цвилиш –
да избягаш от тази съдба, от седлото,
нямаш никакъв шанс.
                Нямаш сили!

И да биеш с подкови дланта на полето,
и да ровиш, предчувствайки пропасти в мрака,
можеш само да стигнеш до края,
                където
от рождение още табунът те чака.

По-добре препусни!
Нека вятърът свири в ушите ти остро!
Подчини се на оня, заложен в сърцето ти, порив!
Изцеди от препускане мускули, стави и кости:
те са твоя съдба – и юздата, и острите шпори.

Препусни!
Свобода е алюрът, дори под седлото!
Забрави за юздата, от мисъл изгаряща жегнат –
че в табун и с ездач, тичаш все пак свободен,
                защото
си жребец от паркура*.

А можеше днес да си впрегнат...
__________
      
* паркур – от фр. parcours – конно състезание с препятствия