Хамлет, принц...

      “To be or not to be:
       that is the question”
             У. Шекспир, “Хамлет, принц датски”

Дали сред древна Дания се скитам
или в объркания свят край мене,
в панелните пространства на мечтите си,
на Елсинор сред залите студени,
в мъглите на предания далечни,
в проядената от молци държава –
какво значение?
Нали са вечни
въпросите, които си задавам!

Нали по каменните коридори
и днес вони на страх, лъжи и сяра,
и само черепът на някой Йорик
на моите въпроси отговаря?
Нали и днес стопеното олово
най-близките наливат ни в ухото
и новото далеч не е тъй ново,
и гнилото е тук, край нас.
Защото
и в този свят – реален и миражен –
един въпрос кънти под свода вишен,
но кой ли би могъл и днес да каже:
да бъда ли? Или пък съм излишен?

То be? Оr not to be?
Кой всъщност пита?
Ти? Аз? Мъдрец от сенките прозрачни?
Къде си, Йорик?
Кой е там, в мъглите?
Какво шептят виденият здрачни?

Нима сме същата лъжлива свита
и общество от Хамлети прогнили?
И днес сред древна Дания ли скитам?
Ще имам ли за отговора сили?

А всъщност отговарям или питам?
Пореден беден Йорик ли съм?
Знам ли...

Пресичам дните!
Лутам се в мъглите!
Какъв ти датски принц...
...панелен Хамлет!