Чудесата на дервишите... - 1999-2000

Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
ЧУДЕСАТА НА ДЕРВИШИТЕ, КОИТО НЕ ПОЗНАВАТ БОЛКАТА

          Да прободеш черния си дроб и след пет минути да оздравееш
          ЧУДЕСАТА НА ДЕРВИШИТЕ, КОИТО НЕ ПОЗНАВАТ БОЛКАТА

http://www.stihi.ru/2011/09/07/468

          Вече две хилядолетия последователите на ислямската секта на дервишите суфи извършват в състояние на транс невероятни неща: забиват ножове и други остри предмети в тялото си, а след това раните им заздравяват за няколко минути. Някои продупчват с шило черния дроб и бъбреците си до гръбначния си стълб и в нарушение на природните закони самооздравяват. Много изследователи се опитват да открият източника на тяхната сила, но традиционната наука засега не може да обясни феномена.
          Към средата на ХІХ в. в едно градче на Северен Кюрдистан шейх Абдул Карим получил от своя учител дервиш суфи нареждане да се оттегли в планината. Шейхът се подчинил и две години никой не чул за него. Семейството му мислело, че е умрял. Но една нощ Карим се явил в съня на брат си и му разкрил къде се намира. Семейството му отишло в планината и открило своя родственик. По време на дълбоката си медитация Карим влязъл в духовна връзка с всевишния и получил от него един казнадзан ("непознаваема тайна"). От този момент неговата секта от дервиши суфи започнала да се нарича Тарика Казнадзаниях, което означава "Пътят, който никой не познава".
          От VІ в. пр.н.е. суфите имат изключителни паранормални способности. Лишени от чувството за болка, те си нанасят доброволно наранявания, веднага след което раните им по чудодеен начин самооздравяват.
          Сектата Тарика Казнадзаниях, наследила способностите на суфите, предавала на своите последователи силата и способността да си нанасят безболезнени рани. Изследователите определят феномена като "съзнателно причинени безболезнени телесни увреждания, последвани от суперреакцията на незабавното заздравяване".
          От средата на 1980 г. доцентът по физика към Багдатския университет Джамал Хюсеин започва да проучва феномена на незабавното оздравяване при членовете на Тарика. Хюсеин се срещнал с учителя на сектата Тарика Казнадзаниях шейх Мухамад ал Казнадзани и го помолил да позволи на своите дервиши да се подложат на лабораторни изследвания. Шейхът се съгласил и дал инструкции на своите хора да се представят доброволно пред учените, като дори финансирал експериментите.
          Така в Аман, Йордания, били създадени лабораториите към програмата Параман, където от 1988 г. са проведени над 50 експеримента с 28 членове на сектата. Едва сега резултатите от изследванията стават публично достояние.
          Дервишите пронизвали бузите, езика, ушите, врата, ръцете, гърдите и корема си с нестерилизирани железни остриета и пирони. Забивали остриета в черепа и под очите си. Гълтали счупено стъкло и остри бръснарски ножчета, държали нажежени чинии, поставяли на лицето си горящи въглени, оставяли се да бъдат ухапани от отровни змии и ужилени от скорпиони.
          Изследователите констатират, че никой от участващите в експериментите дервиши не е страдал от болка. Странните рани заздравявали за броени секунди, без да оставят следа, като не са се появили инфекции, въпреки че използваните инструменти не били стерилизирани. Учените нарекоха съвкупността от тези феномени суперреакция.
          "Преди, по време и след техните "изпълнения" дервишите оставаха в съзнание и изцяло контролираха своето тяло и своите чувства!" – разказва Хюсеин.
          Задълбочено били изследвани физиологичните функции на самоизлекувалите се дервиши и не била открита никаква анормалност. По време на сеансите учените не регистрирали нито веднъж понижение на сърдечния ритъм на доброволците.
          След месеци интензивна работа изследователите се предали пред очевидното. Те регистрирали способностите на дервишите, без да могат да дадат каквото и да е научно обяснение. Самите дервиши не контролирали своята "сила". Невероятните си способности получавали по време на церемонията за приемане в Тарика Казнадзаниях.
          Религиозните указания и тържествената клетва са част от посвещението, но нямат нищо общо с предаването на "силата". За усвояването на способностите за безболезнените наранявания е достатъчно някой халиф от която и да е ограничена група дервиши, упълномощен от маестрото, да положи ръка за три минути върху избрания ученик.
          Любопитен е фактът, че дервишите не са в състояние да се самоизлекуват след случайни наранявания. Изследователите открили и способността на някои от редовите дервиши да предават своите способности на странични за сектата хора, независимо от желанието им. Тази способност била наречена спонтанно прехвърляне. По време на експериментите в лабораториите Параман дервиши прехвърлили "за постоянно" на други лица своите дарби. Някои можели да отнемат "силата" дори и от хора, прилагали я от години. Макар и рядко, има и носители на феномена, които не са последователи на сектата Тарика и въпреки това успяват да прехвърлят невероятните си способности и на други.
          Учените стигнали до предпазливото заключение, че става въпрос за феномени на необясними способности за оздравяване, а не за самоизлекуване. Въпреки че обемна документация подкрепяла тезата за самооздравяване, стимулирано от съзнанието и предизвикано от самите дервиши.
          Изследователите констатират, че дервишите вършат своите чудеса, независимо дали са получили "силата" преди минута, или преди двадесет години. Успявали дори и когато са болни, независимо дали вярват, или не в своите способности, независимо дали има, или няма необходимост от приложението им.
          Психологичните и персоналните фактори не се отразяват върху феномена. Дервишите правят невъзможното, без да знаят нищо за механизма на самоволните безболезнени наранявания и без да го разбират.
          Мозъчната активност на доброволците, подложили се на експериментите, не бележела никаква промяна, което води до мисълта за намесата на някаква външна сила. "Може би имаме работа с интелигентна енергия, способна да лекува и качествено различна от известните на науката!" – казва физичката Шета ал Даргадзели от университета в Дърхам, Англия.
          Съвременната наука рядко се задълбочава в проучванията на феномените, с които се занимават лабораториите Параман. При липсата на концептуална база за изследванията на паранормалните феномени са обясними противоречивите реакции на учените след съобщенията за способностите на дервишите.
          Изследвания на хора, пробождащи с нестерилизирани игли езика, врата и корема си, бяха направени и от учени от университета на Тубинга в Германия. Установено бе, че и европейци могат да притежават свръхчовешките способности на дервишите суфи. Пред очите на изследователи холандецът Джак Шварц пронизва с 20-сантиметрови риболовни куки ръцете си, без да кърви, след което раните бързо се затварят. Шварц демонстрира, че може да държи в длани запалени въглени, без да се изгори, да променя по желание ритъма на мозъчните си вълни и др. При други изследвания бе констатирано, че украинецът Валери Лавриненко може да забавя и да ускорява пулсациите на сърцето си до "невъзможни" стойности, да генерира от тялото си електрическа енергия, пробиваща лист хартия, да устоява на многократни високоволтови електрически изпразвания, да стои под вода над седем минути, да задвижи 40-тонен вагон, дърпайки го с железни въжета, закачени за ръцете му.
          Учените от програмата Параман изследваха и феномена нестинарство, като установиха, че способността да се ходи върху огън също може да се предава, но явлението е неконтролируемо и дарбата може да изчезне.
          Но как съвременната наука обяснява невероятните умения на дервишите?
          – Засега обяснение на явлението няма! – казва физикът Джамал Хюсеин. – В Корана срещаме чести позовавания на паранормалното, повече от Библията. Според текстове на Корана паранормално не означава непременно чудеса. Под паранормално аз разбирам едно събитие, нарушаващо законите на природата, но само тези, които познаваме. Това са неоткрити енергии, доминиращи над биологичните реалности.
          Специалистите от Параман представят дервишите на Тарика Казнадзаниях на редица научни конференции в Индия, Бразилия, Русия, Ирак и др. В Аман Хюсеин организира международна конференция по въпросите на самоволните безболезнени наранявания и подготвя организацията на международен комитет за съвместни изследвания на феномена.
          Разкриването на секретите на дервишите би могло да открие нова ера пред медицината, а също и да отприщи страшни сили, ако военните узурпират "силата".


          Продължаваме по темата за дервишите:
          Според специалистите феноменът обхваща над 20 млн. души в света. Сред първите учени, проучили чудото на самоизлекуването след самонараняване, е физикът от Багдатския университет Джамал Хюсеин, оглавил през 1981 г. лабораториите за изследване на паранормални явления по програмата Параман. След серия от изследвания на дервиши от сектата тарика казнадзаниях през 1988 г. специалистите на Хюсеин обнародват резултатите и ги представят на редица международни научни форуми.
          През 1992 г. колективът на Хюсеин продължава проучванията си в йорданската столица Аман. През април 1977 г. при едно от пътуванията си до Великобритания, където участва в конференция на Обществото за изследване на паранормални явления, Джамал Хюсеин разказва за своята дейност и предоставя снимков материал на журналисти от сп. "The X Factor", издание на "Marshall Cavendish Limited". Представяме ви част от едно от интервютата на Джамал Хюсеин:

          БЯХ СВИДЕТЕЛ НА НЕЩО НЕВЪЗМОЖНО

          – И преди се интересувах от подобни паранормални явления, но когато се срещнах с дервишите на Тарика Казнадзаниях, се уверих, че феномените наистина са факт и като учен се опитах да намеря обяснението им.

          – Кога видяхте за първи път дервишите?
          – През 1986 г. в Багдат. Заведоха ме в едно от култовите им места, наречени такиа. Когато за пръв път видях на какво са способни тези хора, изпаднах в ужас. Бях свидетел на нещо невъзможно, паранормално.

          – Какво видяхте?
          – Религиозната церемония започна с изреждането на имената на Аллах и с култови песни. Следваше демонстрацията. Сред 250-те души, събрали се в такиата, десетима си нанесоха тежки наранявания, пронизвайки с шила и остриета бузите и корема си. След това започнаха да обикалят сред хората, за да се уверят всички в раните. Вратите бяха отворени, за да могат случайните минувачи да влязат и също да видят дервишите, демонстриращи своята вяра в Аллаха.

          – Сериозни ли са тези наранявания? Не са ли повърхностни?
          – Някои продупчват черния дроб и бъбреците си, достигайки с шилото до гръбначния си стълб. Това са много опасни неща! Би трябвало да има кръвоизливи и инфекции. Инструментите не са стерилни, взимат ги от един сандък и веднага ги забиват в плътта си.

          – Колко близо беше до демонстрациите?
          – Много близо, рамо до рамо с дервишите. Видях раните и ги видях как заздравяват за броени минути.

          – Тези неща може ли да ги извърши всеки?
          – Да. Дори и атеистите успяват, но само докато са в такиа. При първото ми посещение например бях с трима колеги. Единият предизвика свещеника, като каза: "Ако всичко това е вярно, искам да го направя и аз!". Направи го, но беше предупреден да не повтаря същите неща извън такиата.

          – Защо?
          – За недервишите способността за оцеляване след подобни наранявания е временна.

          – Каква система използвахте за изучаването на невероятните способности на дервишите?
          – Шейх Мухамад ал Казнадзани – маестро на тарика казнадзаниях, одобри проекта ми да проуча феномена и нареди на свещениците си да ми помагат. Помагаха ми и 13 колеги, с които основахме първия научен институт за паранормални изследвания в Багдат. Констатирахме, че наистина се случва нещо изключително, но как да го обясним научно?

          – Какъв е най-изключителният случай на самонараняване, на който сте бил свидетел?
          – Видях как един дервиш стреля срещу себе си с пистолет. Беше в пустинята, недалеч от Багдат. Насочи пистолета към тялото си и стреля. Веднага след това започна светкавично заздравяване на раните.

          – Как съвременната наука обяснява уменията на дервишите?
          – Засега обяснение на явлението няма! В Корана срещаме чести позовавания на паранормалното. Под паранормално аз разбирам едно събитие, нарушаващо законите на природата, но само тези, които познаваме. Това са неоткрити енергии...

          – Призраци?
          – В Корана имаме духове, които не са непременно дяволи. Те са невидими, някои са добри, други лоши. Много паранормални явления се приписват на духовете.

          – Например?
          – Най-често се споменават при случаи на обсебване – обсебени къщи или хора, полтъргайст и пр. В западните изследвания на паранормалното подобни феномени се приписват на неизвестни на науката човешки сили, а според Корана те се случват след намеса на духовете.

          – Изследвали ли сте феномена обсебване?
          – Да. В Близкия Изток имаме много случаи на обсебване и на обладани от духове къщи. Хората вярват в духовете. В началото на осемдесетте години програмата Параман се опита да открие какво става в прокълнатите къщи. Събрахме данни, чухме стотици разкази, но не достигнахме до каквото и да е научно заключение. После попитах маестрото на сектата тарика какво мисли за тези феномени. Отговори ми, че ако произнеса името му в някоя обсебена къща, духовете ще си тръгнат. Отидохме в една нарочена къща, където непрекъснато се чували странни викове и гласове и вилнеел полтъргайст. Направихме, както бе казал маестрото. Имаше ефект!

          – Изследвали ли сте дервишите от други райони?
          – Да. Направихме изследвания на членове на сектата в Бангалоре, Индия, в Хартум, Судан, и в Истанбул, Турция. Проучвахме влиянието на социалната среда върху чудодейните способности. Провеждаха се подобни демонстрации.

          – Какви са вашите изводи?
          – Съществува някаква външна енергия, но кога ще успеем да я открием и изследваме? Ако открием защо спират кръвоизливите, как раните заздравяват толкова бързо и пр., ще направим изключително важно за медицината откритие. Някои търсят отговори на въпросите във вече признати теории като самовнушението или транса, но аз мисля, че трябва да се търси външната сила.


          Ето какво ни разказа един от очевидците на невероятните "умения" на дервишите – българинът Тодор Деянов:
          СВИДЕТЕЛЯТ ТОДОР ДЕЯНОВ

          – По стечение на обстоятелствата през 2000 г. съдбата ме срещна с дервишите суфи в Багдад. Попаднах в една от техните такии по време на молитва. Близо 6 часа над 1000 монаси и членове на сектата суфи "подгряваха" в транс в двора на такията под ритъма на ударни инструменти, приличащи на тави, с викове и молитви призоваваха Аллах, отмятайки до откат главите си встрани и назад. В първите секунди бях зашеметен, бях като омагьосан и в полумрака си мислех, че съм попаднал сред сборище на вещици, но след първоначалното вцепенение осъзнах, че съм свидетел на нещо изключително. Всъщност отидох при дервишите, за да търся моя изчезнал син Съвестин, и те ме посрещнаха внимателно. Поканиха ме на централно място върху обредния килим редом с шейх Мухамад ал Казнадзани и принцовете. Демонстрациите започнаха с 3-годишно момче, което проби с шиш бузите си. Дервишите извършваха невероятни неща, които трудно могат да се опишат с думи. Пред очите ми те пронизваха с железа и шишове телата си в областта на корема и на бъбреците, един изгълта килограм и половина 12-сантиметрови стоманени пирони, друг си наряза езика, трети изяде една луминесцентна лампа, забиваха ножове в телата и в главите си. Един дервиш заби 3 ръждясали ножа в главата си и се обърна към мен със знаци да ги извадя. Хванах единия нож с двете си ръце и започнах да го разклащам, за да го освободя от черепа, но не успях и друг дервиш с рязък удар на дланта си го изтегли. На черепа зейна дупка! По изключение ми разрешиха да документирам "събитията" и днес, като преглеждам снимките и видеоматериалите, настръхвам...
          Разговарях с наследника на шейха принц Нухри, който сподели: "Ние не само четем молитви, ние всичко си вършим сами, затова Аллах ни обича и ни е надарил със способности, смъртоносни за обикновените хора. Уменията на дервишите са изкуство, подобно на йогата. Благодарение на Аллах сме овладели духа, волята и тялото си!"
Бях свидетел на чудо! Пробождаха телата си, а шишовете, ножовете и тоягите, които разсичаха месата им, бяха мръсни, ръждясали. С метални остриета стигаха до костите си, а тоягите със затъпен връх проникваха в меките части чрез "избутване на плътта", както ми обясниха. Участвах пряко в демонстрациите, изваждах забитите в телата шишове и ножове, всичко се правеше пред очите ми. Над два месеца се срещах с тези странни хора, битуващи извън нашето познание...