Петко Илиев - Безмузно, перевод
морето пресолено от сълзите,
и лудите изпаднали са в кротост,
луната разпиляла е звездите.
Росата, сутринта, в слана замръзна,
а Музата откраднаха бандити,
натириха я в нощна кръчма тъмна,
да изпълнява на драскачите мечтите.
А тя се поогледала, кураж събрала,
наляла си едно, избрала маса,
от ъгъла ги слушала, разбрала,
че вдъхновяват се от пълна чаша.
Тогава тя за себе си решила,
клонирала се в алкохолни пари,
драскачите в поети преродила,
зачакала сред пушек от цигари.
И вдъхновени занареждали куплети,
един от друг велики и гръмовни,
война започнали нещастните поети,
погребали си музите съдбовни.
Стоят си още в кръчмата и пишат,
римуваните строфи за луната,
и пак драскачи са, със гуми бришат.
безмузни - отредила е съдбата.
перевод с болгарского Стафидова В. М.)
Магия ушла в бессрочный отпуск
Море пересолено, в слезах
Безумные свою являют кротость
И странное творится в небесах.
Росу покрыло утренним морозом
А музу взял в заложники бандит
Зайду в корчму – безвестный мастер прозы
-«С мечтами» - подчеркнул бы эрудит.
Но огляделась магия, собралась
И налила бокальчик каберне
Им братия поэтов вдохновлялась
И познавала истину в вине.
Потом она лукаво поступила
Проникла в алкогольные пары
И в борзописцев глупых воплотилась
Через совсем щепоточку махры.
И как пошли весёлые куплеты
Один другого ярче, веселей
Аж задрались несчастные поэты
А что вы ожидали от людей….
Они ещё в корчме и что-то пишут
Вчера луну пытались срифмовать
Безмузные и только темя чешут
Пытаются с судьбою флиртовать.
Свидетельство о публикации №112060702058