Петко Илиев - Ако утре, перевод

Петко Илиев

Ако утре слънцето замръзне,
и луната на небето изгори,
ако утре, на вселената е тъжно,
значи съм заминал и... прости!

Ако утре сутрин... но сега е вечер,
чакам светлините да угаснат,
с бялото платно, подобно глетчер,
пръстите изтръпнали ще сраснат.

С тях в леда горещо ще дълбая,
ще ти нарисувам зимно лято,
във палитрата заложил съм безкрая,
тук дошъл, очакват ме обратно.

Ти знаеше какъв съм, няма смисъл,
часа последен, казах ти накрая,
махалото лети във странен ритъм,
но слънцето, едва ли всичко знае.

Едва ли утре сутрин ще замръзне,
в луната, отразяват се лъчите,
любов рисувам, бързам да се съмне,
оставам тук, безкраят е в мечтите.

 (перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Если утром солнце вдруг замерзнет
И луна на небе – не грусти
Если будет грустно и тревожно
Я приду и ты меня прости.

Если утром, но пока что вечер
Солнечные блики догорят
Белый снег ложится мне на плечи
И об этом люди говорят.

Я горячим сердцем нарисую
Лето бесшабашное в снегу
И тебе палитру адресую
И домой обратно убегу.

Знаешь ты что в этом смысла мало
Мы уже у бездны на краю
Маятник мотает как попало
Я весёлых песен не пою…

Но надеюсь утро не замёрзнет
И луны серебряный овал
Лёд сойдёт, его растопят розы
Их в снегу с утра я рисовал.