филм

Дъждът
играе
на
приятелство.
В безлюдни плажове -
в душата ми.
Подхвърля нишки сън
                предателски –
на светли
и на тъмни
камъни.
Зимува пясъкът
след него.
В лицето на доведен залез.
И с лятото –
              от петък  взето –
живеят моите рецитали.

…Дъждът играе на любов.
След поглед( някъде в пространството)
ще се смаля от нечий зов.
Или от нечие пиянстване…
Ще стана жалък.
И страхлив.
Оставил в камънак
мечтата си.
Дъждът е толкоз похотлив-
разтваря я в солта. И сламата…

Накрая се стопява.
В други свят
осъмнал сълзите в очите ти.
Светът облича утринта.
С останалото
от субтитрите…


Рецензии