В очите на различния мъж

Аз съм жена – съвсем като другите,
ставам рано и си сварявам кафето,
крия свойта ранимост под миглите
и приготвям закуската на детето.

Гледам часовника, броя му минутите,
влизам в общото, сивото ежедневие
и ме завърта динамиката и скуката,
започвам само на тях да имам доверие.

Нося на рамо пазарската чанта
и сресвам някак по навик косата си.
Звезда ли? Звездата е улична лампа,
в кварталната локва само проблясва.

Толкова рядко сутрин гримирам се,
гримът от умората ще се размаже.
Все по-рядко във витрините взирам се,
щом като другите ще ме покажат.

Аз съм жена – и не съм като другите,
само в очите на онзи, различния мъж.
Тогава съвсем заприличвам на щурите,
дето са тичали под щастливия дъжд.

Пак броя си минутите – само до него
и заключвам времето в няколко часа.
Махвам с ръка, спирам секундите смело,
а той ме обича и ме вижда прекрасна.





Прочети още:


Рецензии
Ани, браво! Колко много наши посестрими са чувствали това, което ти така живо си изразила! Нека повече жени пощуряват, оглеждайки се в очите на влюбения в тях мъж!Дафинка Станева.

Дафинка Станева   14.12.2012 19:54     Заявить о нарушении
:) Да бъде! Нека! :)
Благодаря!

Ани Монева   16.12.2012 21:51   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.