няма силни жени

"Ти си силна..." О, боже!
Замълчи, замълчи!
Този свят е възможен
само в твойте очи...

"Ти си силна и толкоз!
Ние бяхме до тук.
Преглътни го без болка.
Аз съм верен съпруг...

И не искам да крия...
Нямам капка вина...
Аз не съм от ония –
имам дом и жена."

Бях ужасно сломена,
изгорена от срам...
Как реши, че е женен
тъй внезапно, не знам...

Ти си силна, ми каза...
Но не бях, но не бях!
Нямах сила да мразя
и треперех от страх.

Заживях надалече –
в най-големия град.
Станах хищно човече,
станах истинска гад:

със усмивка чаровна
и очи като лед –
пепелянка отровна,
канибал-мъжоед;

с кариера успешна
и без капка вина.
Като вещица грешна –
страшно силна жена.

И след десет години
Ей така, изведнъж
срещнах моето минало –
оня, Вечния мъж,

изпомачкан без време,
с изкривена снага,
а на голото теме –
чифт огромни рога.

Как му светна лицето...
Бил отскоро ерген,
но си пазел в сърцето
топъл спомен за мен

и в задушната вечер
с оня, страстния глас,
изненадващо рече:
„Да отидем у нас!”

Ех, любов закъсняла,
как си стигнал до тук?
Да си беше останал
рогоносец-съпруг!

Не е никаква тайна,
но от мен запомни:
в любовта всеотдайна
няма силни жени.