Вече нищо не давам. И нямам какво -
лист по лист - разпилях се направо...
И стърча на баира - чепато дърво,
ни за плод, ни за сенчица ставам.
И не спират изгубени птици по здрач
да нощуват по голите клони.
Само северен вятър - ръка на палач,
от сърцето ми спомени рони.
За такива самотници - само сатър!
Няма друга възможна отплата.
И се моля насън - бог дано е добър,
някой блуден секач да ми прати.
Да е бил и преходил по целия свят,
но не вкусил такава магия.
И измръзнал от студ, и изсъхнал от глад,
във душата ми брадва да впие.
Без да пита коя съм, защо и какво,
да забрави и дом, и съпруга.
Господ сам го е казал - чепато дърво
топли тъй, както никое друго.
Дърво за огън
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112052300655
Свидетельство о публикации №112052300655
Рецензии
Прекрасные стихотворения, замечательного автора! С уважением, Ольга.
Ольга Борисова Гура 23.05.2012 17:54 • Заявить о нарушении
Ольга Борисова Гура 23.05.2012 17:54 • Заявить о нарушении