Роза на разсъмване
лист по лист за тебе се разтварях...
Ти не знаеш колко ме е страх -
слънцето до смърт ще ме попари.
Но си струва, та дори за ден,
в твоите очи да бъда жива.
Розобер е... Погледни към мен!
Направи ме твоя... и красива!
Даже да те одера до кръв,
в дланите ти корени да пусна,
скъсай ме, за да отпиеш пръв
сутрешна роса от мойте устни.
Да съм оня влюбен аромат,
дето сто врати ще ти открехне.
Нищо че съм само стръкче цвят
и до залез слънце ще повехна.
Откъсни ме! Нека да си лош!
цялата до край разсъблечи ме!
Аз цъфтях за тебе цяла нощ...
... а Любов е второто ми име.
Свидетельство о публикации №112052300646
Радвам се за българската поезия, че Ви има.
Желая Ви здраве и късмет!
Пазете се! Пишете!!!
И... много щастие!
С нежност и уважение,
Емил
Емил Миланов 16.07.2012 12:35 Заявить о нарушении
Леко перо!
Комедвенска Ники 16.07.2012 16:57 Заявить о нарушении
Иванка Цонева 17.07.2012 00:31 Заявить о нарушении