Петко Илиев - Някой ден, перевод

И някой ден, когато всичко свърши,
едно писмо ще ти оставя, тук. За тебе.
Ще го намериш знам, защото ще го търсиш.
Оставен във ръцете ти без време.

И някой  ден, когато ме забравят
приятелите ми… но не и враговете.
Ще чуят думите, с които днес ме калят,
но няма да ме видят във нозете си.

Ех някой ден!  Да още ще ги има
длъжниците ми, с дългове простени.
В очите им навярно ще е зима,
а погледите им, в страни от мене.

И  някой ден, когато всичко свърши.
В едно писмо, написано  до тебе.
Ще разбереш Съдба, защо не се  прекърших
и честно изживях си мойто време.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Настанет день - однажды всё придёт к итогу,
Но для тебя одно письмо я оставляю.
Его отыщешЬ ты, напрасно бъёшЬ тревогу,
В нём наше время свойства проявляет.

Настанет день, когда меня не вспомнят.
Забыт друзьями я, но только не врагами.
Они меня и дум моих не проворонят
И не заметят даже под ногами.

Настанет день! А будет их немало,
Я должникам своим пожалую прощенье.
В глазах их, видимо, не зря похолодало,
Их взгляды выражали удивленье.

Настанет день, когда всё завершится.
В письме изложена подобная проблема.
Но как бы ни было — судьбою всё решится:
Я честно жил в отпущенное время.