Марина Бойкова История одного гадания Историята на

„ИСТОРИЯ ОДНОГО ГАДАНИЯ”
Марина Бойкова
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ВРАЧУВАНЕ

Врачка стара веднъж й предсказа по малко
бързи бракове с двама мъже без любов:
„С тях, девойко, не ще си щастлива ти... Жалко!
Доста късно ще чуеш любовния зов...”

Позабрави се с времето туй предсказание,
но животът е дама капризна – дал-взет,
след разводите бракът бе само название
в мисълта, че с мъжете си няма късмет.

„Ти красива жена си, какво се оплакваш? –
я коряха приятелки с чувства добри. –
Може нещо да бъркаш с мъжете, не чакай,
помисли, промени се и друг намери!”

„Няма, милички... Стига! Дотук съм с мъжете,
на годинки съм вече, четирсет поне!
Със съвети в душата ми вий не ровете!
Бях в достатъчно бракове... Повече – не!

Но отново съдбата дари я със среща,
е, не бе точно среща, а блясък по път,
просто бавно вървеше човекът насреща,
поусмихна се той, после спря й дъхът.

След това... Бе чудесно в началото всичко –
дълго чакана искрена зряла любов.
Опознаваха свойте души и привички...
Но, уви, нещо куцаше в сговора нов!

Жизнен опит различен, несходен характер
или страх, че се връща предишен провал...
Завъртяха се глупави свади и разпри,
недоверие, смазваща ревност без жал...

А навремето врачка една й предсказа:
„В старостта, гълъбице, сама ще си ти!”
Туй пророчество с болка в душата се вряза...
След години за него цена заплати!


Ударения
ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ВРАЧУВАНЕ

ВрАчка стАра веднЪж й предскАза по мАлко
бЪрзи брАкове с двАма мъжЕ без любОв:
„С тЯх, девОйко, не штЕ си штастлИва ти... ЖАлко!
ДОста кЪсно ште чУеш любОвния зОв...”

ПозабрАви се с врЕмето тУй предсказАние,
но живОтът е дАма капрИзна – дАл-взЕт,
след развОдите брАкът бе сАмо назвАние
в мисълтА, че с мъжЕте си нЯма късмЕт.

„Ти красИва женА си, каквО се оплАкваш? –
я корЯха приЯтелки с чУвства добрИ. –
МОже нЕшто да бЪркаш с мъжЕте, не чАкай,
помислИ, променИ се и дрУг намерИ!”

„НЯма, мИлички... СтИга! ДотУк съм с мъжЕте,
на годИнки съм вЕче, четИрсет понЕ!
Със съвЕти в душАта ми вИй не ровЕте!
Бях в достАтъчно брАкове... ПОвече – нЕ!

Но отнОво съдбАта дарИ я със срЕшта,
Е, не бЕ тОчно срЕшта, а блЯсък по пЪт,
прОсто бАвно вървЕше човЕкът насрЕшта,
поусмИхна се тОй, пОсле спрЯ й дъхЪт.

След товА... Бе чудЕсно в начАлото всИчко –
дЪлго чАкана Искрена зрЯла любОв.
ОпознАваха свОйте душИ и привИчки...
Но, увИ, нЕшто кУцаше в сгОвора нОв!

ЖИзнен Опит разлИчен, несхОден харАктер
или стрАх, че се врЪшта предИшен провАл...
ЗавъртЯха се глУпави свАди и рАзпри,
недовЕрие, смАзвашта рЕвност без жАл...

А наврЕмето врАчка еднА й предскАза:
„В старосттА, гълъбИце, самА ште си тИ!”
Туй прорОчество с бОлка в душАта се врЯза...
След годИни за нЕго ценА заплатИ!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Марина Бойкова
ИСТОРИЯ ОДНОГО ГАДАНИЯ

Ей однажды одна предсказала гадалка
Двух мужей и вздохнула, глаза отводя:
„Ты не станешь счастливою, девонька... Жалко!
А с любовью ты встретишься чуть погодя...”

Позабылось со временем то предсказание,
Жизнь – капризная дамочка – даст - заберет,
И осталось от браков одно лишь название,
И вердикт, что с мужчинами ей не везет.

„Ты ж красивая женщина, что еще надо? –
Подливали ей масла подруги в огонь, –
Может ты не права или в чем виновата,
Проследи, изменись и себя урезонь!”

„Нет уж, милые... Хватит! Никто мне не нужен,
Ведь недаром твердят: „Бабий век – 40 лет!”
И не стоит советами дергать за душу,
Все! Достаточно браков... На браки – запрет!”

Но однажды судьба подарила ей встречу,
Да и встречей, пожалуй, тут трудно назвать,
Просто медленно шел человек ей навстречу,
Улыбнулся, и нечем вдруг стало дышать.

А потом... было все, как бывает в начале
Долгожданной и искренней зрелой любви,
Узнавали друг друга, к себе приручали...
Только что-то опять не срасталось, увы!

То ли жизненный опыт, характер, привычки,
То ли страх перед будущим, прошлая боль...
Начались постоянные глупые стычки,
Недоверие, ревность и жесткий контроль...

Ей когда-то гадалка одна нагадала,
Что „ты старость, голубушка, встретишь одна...”
Видно врезалось в памяти, в душу запало...
Вот такая гаданиям этим цена!

http://www.stihi.ru/2012/05/16/5853


* (экспромт: Олег Николаевич Шевченко)

Не плачьте нежностью глаза,
Бросая слёзы в пекло чувства.
Не одевайте в грусть слова,
Открыв на сердце пыл безумства…

Раскатом слов - прости, прощай
Не бейте в сердце мне разлукой.
Не лейте на душу печаль,
Придав любовь забвенью мукой...

Болезнь от искренности слов
Кружится вихрем чувств страданий.
Ведут следы пропавших снов
В миры таинственных скитаний…

От светлых чувств нельзя найти
Лекарства в царстве грешных сказок.
Терпя узнаешь лишь в любви
Коварство формы женских масок...

Мучений тьма проложит путь
К духовным силам возраждений.
Тогда поймёшь ты в жизни суть
И вес в судьбе различных мнений…


* (экспромт: Микто)

Родные языки довольно много знают
В твоем гадалку врачкой называют.
В моем срешту вашу встречей зовут.
Мосты между нами наводит твой труд.