Heinrich Heine Die Lorelei

Heinrich Heine
 
Die Lorelei
 
Ich wei; nicht, was soll es bedeuten,
Das ich so traurig bin;
Ein M;rchen aus alten Zeiten,
Das kommt mir nicht aus dem Sinn.
Die Luft ist k;hl und es dunkelt,
Und ruhig flie;t der Rhein;
Der Gipfel des Berges funkelt
Im Abendsonnenschein.
Die sch;nste Jungfrau sitzet
Dort oben wunderbar,
Ihr goldnes Geschmeide blitzet,
Sie k;mmt ihr goldenes Haar.
Sie k;mmt es mit goldenem Kamme,
Und singt ein Lied dabei;
Das hat eine wundersame,
Gewaltige Melodei.
Den Schiffer im kleinen Schiffe
Ergreift es mit wildem Weh;
Er schaut nicht die Felsenriffe
Er schaut nur hinauf in die H;h’.
Ich glaube, die Wellen verschlingen
Am Ende Schiffer und Kahn
Und das hat mit ihrem Singen
Die Lorelei getan.

Лорелай – (амфибрахи)
превод: Красимир Тенев

     Защо ли съм тъжен не зная.
     Душата ми няма покой -
     мит древен ума ми терзае,
        ужасен натрапник е той.
 
     Прохладният мрак се разтваря.
     Рейн тихо пълзи  в самота.
     В билата планински догаря
     с последни лъчи вечерта.
 
     Девойка митична скалата
     с лика си прекрасен краси,
     разресва със гребен от злато
     златистите свои коси.
 
     Подхваща тя песен красива
     с глас, дето за пакост е дар.
     Мелодия чудна извива.
     Далеч я дочува лодкар...
 
     Пленен, той нагоре поглежда,
     не вижда скалистия риф
     и тази моментна небрежност
     обръща го в бързея див.
 
     Аз вярвам, за страшната драма,
     завършваща с пагубен край,
     едничка виновница само
     e с чудния глас - Лорелай.

***
Лорелай  (дактил):
превод: Красимир Тенев

Тъжен защо съм, не зная,
мит остарял без покой
нагло душата терзае.
Вечен натрапник е той.

В мрака студът се разтваря,
Рейн пропълзява в мъгла.
Слънцето тъжно догаря,
скрито зад горди била.

Там на скалата отвесна
чудна девойка стои.
С гребен от злато разресва
своите златни коси.

Песен красива запява
с мощен магически глас,
който пленява лодкаря.
Той се заслушва в захлас.

Слисан, нагоре поглежда,
лодката удря се риф.
Тази моментна небрежност.
хвърля го в бързея див.

Аз за ужасната драма,
свършваща с пагубен край
вярвам, виновна е само
с чудния глас Лорелай.

***
Лорелай (анапест):
превод: Красимир Тенев

Натъжих се. Защо ли, не зная
нито миг не намирам покой;
остарял мит така ме терзае
и в ума ми натрапва се той.

Сред прохладата мрак се разтваря.
Рейн промъква се тихо в мъгла,
а лъчите последни догарят
зад планинските горди била.

Светлолика девойка скалата
с омагьосваща хубост краси,
Озарява я. С гребен от злато
реши своите златни коси.

С глас магичен тя песен запява.
В тишината той мощно звучи,
и заслушва се в него лодкаря.
Омагьосан, повдига очи

и додето нагоре се вглежда
удря лодката в скалния риф.
Тази кратка, нелепа небрежност
прекатурва го в бързея див.

На лодкаря за страшната драма
с този тъжен и пагубен край
вярвам, друга виновница няма.
Предизвика я тя – Лорелай.

***

     Лорелай (ямб)
 превод: Красимир Тенев

  Какво ли значи аз не зная,
  че тъжен съм и без покой;
  ума ми древен мит терзае,
  натрапник настойчИв е той.
 
  В прохлада мракът се разтваря.
  Рейн тихо лази в самота.
  В планинските била догаря
  с лъчи последни вечерта.
 
  Девойка приказна скалата
  със светлия си лик краси;
  разресва с гребен тя от злато
  в златисто грейнали коси.
 
  Красива песен тя подкарва.
  Вълшебният й мощен глас
  обсебва в лодката лодкаря
  и той я слуша със захлас.
 
  Нагоре, към върха поглежда,
  не вижда дебнещия риф
  и краткотрайната небрежност
  погребва го във бързей див.
 
  Вълните ги отнасят…Вярвам,
  за този злополучен край,
  на лодката и на лодкаря,
  вината носи Лорелай.

***
Лорелай(хорей)
превод: Красимир Тенев

Що ли тъжен съм не зная,
нямам нито миг покой;
древен мит ума терзае,
зъл натрапник ми е той.

Хлад сред мрака се разтваря.
Рейн пролазва в самота.
В хребет тихичко догаря
с лъч последен вечерта.

Чудна фея канарата
с лик искрящо-жълт краси.
Сресва с гребена от злато
в злато греещи коси.

Песен чудна тя подкарва
с мощен и вълшебен глас.
С него хваща в плен лодкаря.
Той я слуша със захлас.

Поглед вперва към небето,
удря чело в скален риф..
Пада в Рейн без звук и ето:
гроб му става бързей див.

Бързо глътва го водата...
Вярвам аз, за този край
с песента си, че вината
носи само Лорелай.