Олег Жуков Сенека Сенека

„СЕНЕКА”
Олег Жуков
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЕНЕКА

Пак залез. Сенките се реят край мислите в преломен свят.
Листа маслинови златеят в лъчи с жив кехлибарен цвят.
Платанова горичке моя, прекрасна в този труден час!
Пак залез. Колко светъл той е, по-светъл от живота в нас.

Друм с колесница, тога свети. И вкус на стриди, мед, вина.
По волята на боговете пълзи над бездната вълна.
С живота час по час се борим, Луцилий мой, и в този път
накрая с правила и норми какво ще вземем с нас отвъд?

Монета за лодкаря, шепа с маслини. Будните души
стоят наравно с боговете безсмъртни... Земен знак решил,
спокойно старецът ще може да се сбогува с вечерта.
Надига се. Към роба: „Ножа! Ловджийския! И сгрей вода!”

               * Луций Аней Сенека, известен като Сенека Младши (3 г. пр.н.е. – 65 г.), е римски философ, писател и държавник.
               ** В най-известното съчинение на Сенека – „Нравствени писма до Луцилий”, са отразени етичните норми и философските идеи на мислителя.
               *** Сенека прерязва вените си, защото е наклеветен за участие в заговор срещу Нерон и императорът е заповядал на бившия си наставник да се самоубие.


Ударения
СЕНЕКА

Пак зАлез. СЕнките се рЕят край мИслите в прелОмен свЯт.
ЛистА маслИнови златЕят в лъчИ с жив кехлибАрен цвЯт.
ПлатАнова горИчке мОя, прекрАсна в тОзи трУден чАс!
Пак зАлез. КОлко свЕтъл тОй е, по-свЕтъл от живОта в нАс.

Друм с колеснИца, тОга свЕти. И вкУс на стрИди, мЕд, винА.
По вОлята на боговЕте пълзИ над бЕздната вълнА.
С живОта чАс по чАс се бОрим, ЛуцИлий мОй, и в тОзи пЪт
накрАя с правилА и нОрми каквО ште взЕмем с нАс отвЪд?

МонЕта за лодкАря, шЕпа с маслИни. БУдните душИ
стоЯт нарАвно с боговЕте безсмЪртни... ЗЕмен знАк решИл,
спокОйно стАрецът ште мОже да се сбогУва с вечертА.
НадИга се. Към рОба: „НОжа! ЛовджИйския! И сгрЕй водА!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Олег Жуков
СЕНЕКА

...Закат. Длиннея, тень и мысли сошлись на переломе дня.
Как золотят оливы листья лучи живого янтаря.
Моя платановая роща, как ты прекрасна в этот час.
Закат? – но он светлей и проще прожитой жизни напоказ.

Блеск колесницы, пурпур тоги, вкус устриц, мёда и вина,
О, так по воле вашей, боги, скользит над глубиной волна.
А жизни первый час убавил на час нам жизнь; Люциллий мой,
В края иных табул и правил что, странники, возьмём с собой? –

Горсть смокв, обол на переправу и знанье, знанье, что душа
Бессмертная стоит по праву с богами вровень... Не спеша
Старик спокойный, непритворный глядит в закатные сады.
Встаёт, – рабу: „Нож... тот походный, и поспеши нагреть воды.”

http://www.stihi.ru/2012/05/06/6858