Мистериите на Наска - 1999-2000

Евгени Алексиев, Красимир Георгиев,
МИСТЕРИИТЕ НА НАСКА

          Да се рисува върху пустинята, да се общува с духовете
          МИСТЕРИИТЕ НА НАСКА

          Когато през 30-те години въздушните маршрути навлязоха в небето над перуанските Анди, пилотите и пасажерите започнаха да разказват за някакви странни знаци по линията Лима-Арекипа. Открити през 1926 г. от археолозите Алфред Кроебер и Тотибио Мехиа Ксеспе, мистериозните линии, спирали, абстрактни форми и стилизирани рисунки на животни са врязани в каменистата повърхност на пустинята Наска. Изключително симетрични и прецизно пропорционирани, фигурите се открояват ярко в далечината, сякаш божествените знаци са нарисувани в гигантския си мащаб, за да бъдат видени от небето.
          Първите изследователи на пустинната долина предположили, че просеките са част от древно напоително съоръжение, но скоро се разбрало, че иригацията не обяснява загадката. През 1941 г. Пол Косок от университета на Лонг Айланд забелязва, че в определени моменти слънцето застава точно над края на една от линиите, и подхвърля идеята, че геоглифите вероятно са най-голямата астрономическа книга в света. С разследване на възможността линиите да са служили като древен астрономически календар се наема немската математичка Мария Райхе, която превръща археологическия ребус в цел на своя живот и през петте десетилетия до края на века проучва, измерва, изчислява и картографира феномена Наска.
          През 1968 г. Ерик фон Деникен поразява въображението на обществеността с твърдението, че странните знаци са древни хангари и писти за приземяване на летателни апарати от аерофлота на извънземни, сигнали за боговете, т.е. за астронавтите от онова време.
          Джералд Хоукинс от Смитсониън институт във Вашингтон прави серия нови изследвания на гигантските чертежи в пустинята, анализирайки ги от земята, от небето и на компютър. Станал известен с разкриването на мистерията на Стоунхендж в Англия, описвайки градежа като праисторически астрономически календар, Хоукинс търси звездни ориентации на фигурите. Задълбочени проучвания на знаците на Наска се провеждат и от изследователски екип от университета Колгейт в Ню Йорк, координиран от астронома Антъни Ейвъни, но поредните информации и хипотези сякаш правят загадката още по-необяснима. От топографските карти на зоната става ясно, че някои от линиите се излъчват от радиални центрове, свързани един с друг, други линии пресичат древни гробища и сухи акведукти в пустинната долина, трети са ориентирани към планините, където според индианските легенди са живели боговете на дъжда. Чрез модерни апаратури в каменистата плът на пустинята са "видени" праисторически пътеки, навярно използвани като маршрут за поклонение, макар че още не е ясно какви по-точно са били богомолците. Сред знаците на Наска са открити скални натрупвания и церемониални площадки с археологически находки, главно религиозни атрибути и парчета от керамични съдове, датирани от ІІ-VІІ в., когато културата Наска е в разцвета си, и от VІІ-ІІ в. пр.н.е., когато процъфтява предшестващата я цивилизация Паракас.
          Каква е била тази гигантска ръка, нарисувала гигантските рисунки?
          Комплексът от геометрични чертежи, антропоморфни форми и зооморфни фигури се разпростира на площ от над 800 кв. км. Оформящи 50-километрови полоси сред пустощта между селищата Наска и Палпа и в долината Инхенио, знаците на Наска наслагват стотици прави линии с различна ширина и дължина от над 10 км редом до геометрични фигури, над 100 спирали, десетки абстрактни фигури и няколко десетки рисунки с изображения на животни, например маймуната-паяк. Размерите на тези врязани в терена геоглифи варират в границите между 15 м ширина и 300 м дължина. Фигурите в Наска са най-известните, но в двете Америки са открити десетки други знаци с подобни характеристики. Те са издълбани в тъмната оксидирана повърхност на пустинята до откриването на по-светлия каменист пласт отдолу. Освен че за изрисуването на геоглифите е била необходима изключителна артистична способност, статистиците изчислиха, че ако днес при днешното ниво на техниката се наложи феноменът да се сътвори отново, 10 000 души биха издълбали линиите за над десет години.
          Учените предполагат, че огромният брой работници и оператори, нарисували устойчивите във времето картини, са били ръководени от високо, което води до хипотезата, че жителите на древната цивилизация Наска са можели да летят, вероятно с балони.
          След новите археологически и антропологически находки на американските територии в края на хилядолетието се появи и една нова възможност за обяснение на феномена Наска. Все повече учени считат, че геоглифите са свързани с шамански церемонии и ритуали, при които духовният тартор на древните в състояние на транс е общувал с предците си, с жителите на света на духовете и с боговете.
          Знае се, че шаманизмът е играл водеща роля в древните цивилизации на територията на Перу. В северната част на страната са открити развалините на храма Кавин де Хуантар от 800 г. пр.н.е., в продължение на векове прославян като култова крепост на шаманизма. Интегрална част от този тип култура, общуваща със света на духовете, е приемането на халюциногенни субстанции. Когато в хода на един ритуал шаманът взимал силния наркотик мескалин, той усещал, че тялото му се трансформира в тялото на т.нар. животно на могъществото нагуал – ягуар от региона на Андите. Процесът е "разчетен" в серия от врязани рисунки сред останките на Кавин де Хуантар, изобразяващи стадиите на трансформацията на шамана в нагуал.
          Американската антроположка Марлен Добкин де Риос лансира хипотезата, че фигурите на Наска въплъщават духовния полет на шамана, като геоглифите представят шаманските трансформации в животни на могъществото, т.е. че са знаци към една свръхестествена сила, поставени, за да умилостивят духовете на враждебността. Затова рисунките имат смисъл само гледани отвисоко.
          Възможно ли е духовният поглед на шамана да е направлявал мегахудожниците? Добкин де Риос обобщава визуалните усещания и менталните форми и модели при състоянията на транс. Пол Деврьо и много английски изследователи твърдят, че линиите на Наска изобразяват шамански пейзаж, в който като на карта е отбелязана своего рода географията на духа. Значи геоглифите са нарисувани с помощта на очите на летящите духове на шаманите?

                Красимир ГЕОРГИЕВ, Евгени АЛЕКСИЕВ

http://www.stihi.ru/2011/08/28/5584