Съвсем на близо…
или далече –
през дворче, от кал съсирено.
С небе зад едно елече
търкалям си дните. По дирята.
Добре че в живота
единствено
от време на време се спират
родени до синура с нищото
метафори. С твоето име.
А после – в следи или мислено-
нощта си съблича ризата.
И дяволи тичат в ракитите.
Светът омагьосан се свлича.
С клошар или пътник орисан
в сърцето тогава пренасям
без гражданство, виза и мито
безценен товар –
очите ти…
съвсем на близо...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112051107174
Свидетельство о публикации №112051107174
Рецензии