Апокалипсис утре - 1999-2000

Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
АПОКАЛИПСИС УТРЕ

          Астропроблемите чукат на вратата ни! Кога ще дойде краят на света?
          АПОКАЛИПСИС УТРЕ

http://www.stihi.ru/2011/08/18/5989

          Някои астрофизици твърдят,че след седем милиарда години Млечният път, в състава на който се намира и нашата Слънчева система, ще се сблъска с галактиката Андромеда. Днес двете звездни системи са на разстояние от около два милиона светлинни години и се приближават една към друга със скорост 130 км/сек. Сблъсъкът ще предизвика най-голямата катастрофа в историята на Вселената.
          Поне два милиарда години по-рано Земята ще бъде превърната в огромен камък. В залеза на своя живот умиращото Слънце ще погълне нашата планета.
          Човечеството отдавна ще е изчезнало сред някоя от грандиозните беди, които го очакват: промяната на оста на въртене на Земята, смяната и разпадането на земните магнитни полюси, озоновите пробиви, убийствената радиация, ледниковите периоди, парниковия ефект, сблъсъка с други небесни тела.
          Кога все пак ще дойде краят на света? Кога ще бъде записана последната страница в човешката история?
          Според предсказанията на Нострадамус човечеството ще изчезне в началото на ХХІ век. Според изчисления, свързани с вътрешната архитектура на Хеопсовата пирамида, Земята ще загине в първите години на третото хилядолетие. Според свръхмощните компютри на израелския математик Елиаху Рипс, разгадал секретния код на Библията, апокалипсисът "бе насрочен" за 2010 г.
          Учените са единодушни, че най-близката глобална заплаха за планетата е сблъсъкът с голям астероид. Най-близката заплаха за Земята в началото на ХХІ век бе астероидът Икар, а след петнадесетина години е възможен унищожителен сблъсък с астероида XF-11. Опасността е съвсем реална!
          Родена както и останалите небесни тела в Слънчевата система от сблъсъка на безброй планетоиди, за три милиарда и деветстотин милиона години Земята е претърпяла милиони унищожителни "бомбардировки" от безформени каменни или метални маси. През последните седемстотин милиона години честотата на сблъсъците постепенно е намалявала и днес учените изчисляват за вероятно сблъсъка с макси-бомбите с около 10 км диаметър веднъж на всеки 30 000 000 години, сблъсъка с астероид с диаметър около километър веднъж на 100 000 години, а падането на космически обекти с диаметър около сто метра веднъж на 1000 години.
          Астероид с диаметър стотина метра би причинил смъртта на милиони хора. Ако падне в океана, той ще предизвика неколкостотин метрова вълна, която ще "отнесе" крайбрежните територии на континентите. След експлозията при удара с астероид, голям около километър, освен глобалните поражения Земята ще бъде обвита в прах и ще настъпи т.нар. ядрена зима. А ако ни посети по-голям астероид, няколко километровата ударна вълна ще обикаля Земята със скорост над 25 000 км/ч и ще унищожи всичко. Според учените вероятността от подобен сблъсък съвсем не е малка – 1:10 000!
          Астероидите са многобройни небесни тела, съсредоточени предимно между орбитите на Марс и Юпитер. Под въздействието на гравитационни сили някои от тях се отклоняват от орбитите си и се насочват към Земята. Тези неканени гости се движат по елипсовидна траектория, което позволява да се изследват периодът и начинът на приближаване.
          Колко са т.нар. неообекти, движещи се в близост до нашата планета? Безбройни са! Около 2000 са астероидите с диаметър по-голям от километър, над 350 000 са космическите убийци с диаметър над 100 м.
          Стотици са земните рани, получени от астероиди. Мексиканският метеоритен кратер Чиксулуб с диаметър 200 километра, е отворен от сблъсък с 10-километров болид преди 65 милиона години, което вероятно е довело до края на динозаврите.
          ...В небето неочаквано се появява едно второ слънце, което експлодира. От земята се надига облак с формата на гъба, който покрива планетата... Така изследователят Джеймс Скоти, директор на Лунната обсерватория към Университета на Аризона, САЩ, си представя падането на астероид с диаметър 30 м и маса над 60 000 тона, издълбал кратер с диаметър 1200 м и дълбочина 180 м, станало преди 50 000 години на територията на щата... И някак незабелязано от нас остана съобщението на астрономите, че през настоящата 2002 г. космическо тяло с почти подобни размери мина само на 120 000 км от земната ни твърд и че само преди няколко месеца великата катастрофа бе на прага ни.
          Според изследванията на Скоти последствията от астероидите могат да се обособят в три основни групи:
          Небесните камъни с ограничен размер от десетина метра диаметър развихрят ударна енергия от около 50 000 тона. За щастие по-голямата част от тези метеорити се разпада и изгаря в атмосферата. Подобен е случаят със Сибирския метеоритен дъжд през 1947 г., когато 200-тонен космически обект се разцепи на няколко километра над земната повърхност и създаде над 200 малки кратера.
          Последствията от средните астропроблеми с диаметър между 50 и 100 метра са вече сериозни, макар и не фатални за цялото човечество. Ако метеоритът от 1908 г., разрушил големи територии в Тунгуска област в Сибир, бе паднал над гъсто населен район, щял да предизвика по-големи разрушения от тези на атомните бомби в Хирошима и Нагазаки. Свидетели, наблюдавали катастрофата на стотици километри разстояние, си спомнят възпламененото небе и горещата въздушна вълна. Небесният блясък, продължил дни наред, е забелязан в много европейски страни.
          Апокалипсисът, прагът на планетарната катастрофа е свързан със сблъсъка с астероид с диаметър един километър, но и доста по-малко небесно тяло би засегнало фатално цялата планета. Възможно е най-големите космически тела, падали върху Земята в нейната младост, да са достигали до една хилядна от земната маса, което да е коригирало ъгъла на земната ос до сегашните 23,5 градуса. Това е само хипотеза, но е факт, че не веднъж сблъсъци с метеорити са унищожавали над 60 % от живите същества на Земята.
          По планетата се откриват следи от иридий в количества по-големи от нормалното и тъй като иридият присъства в много от астероидите, днес учените го считат за изкопаем отпечатък на древни астрокатастрофи.
          Възможно ли е да се предотврати сблъсъкът с астероид? Необходимо е много време, доста повече, отколкото е в сценариите на фантастичните филми.
          НАСА е каталогизирала няколко хиляди космически тела, които биха пресекли земната орбита, но определянето на техния път изисква продължителни наблюдения и само за неколкостотин има по-точни данни. Днес само 10 % от астероидите, пътуващи към Земята, са идентифицирани! При всяко ново наблюдение данните могат да се окажат променени. Опасността от сблъсък с XF-11 например е намаляла, но все още не е ясно къде ще го отведе космическата му разходка. Според изследвания на НАСА Земята беше застрашена през 2004 г. и ще бъде сериозно застрашена през 2069 г. и 2086 г. Предвижда се един от астероидите "да оближе" планетата на разстояние само 1 000 000 километра, което според космическите мащаби е "на косъм разстояние". Но учените не изключват възможността от появата и сблъсъка с някой непознат болид.
          Международният астрономически съюз създаде работна група за изследване на астероидите. В резултат на нейната дейност се появи фондация "Спейсгард", координираща дейността на различните групи, действащи в тази област. Факт е, че през последните години краят на света чукаше на вратата ни. През март 1989 г. метеор с диаметър половин километър мина само на милион километра от Земята. През декември 1994 г. астероид с диаметър над десет метра профуча на разстояние една трета от разстоянието до Луната. През декември 1996 г. в опасна близост премина астероидът Туталис. И пр., и пр.
          Разглеждат се различни проекти, подготвят се специализирани обсерватории, но ще са необходими десетки години, преди да се премине към реална възможност за защита на Земята.
          Една нова фатална катастрофа би могла да се случи след още 65 милиона години, но може да стане и след няколко години, след няколко месеца. Да не забравяме, че за девет от всеки десет астероида, движещи се към Земята, ние не знаем нищо!

                Красимир ГЕОРГИЕВ, Евгени АЛЕКСИЕВ