Мария Шандуркова - Съдба-бог, перевод

Не можеш от съдбата си да бягаш,
тя с теб е и те дебне всеки ден.
Сам Бог – невидим, ще те изненада,
заслужено добро ще ти даде.

Мечтах по Висини, за близки плаках,
горчилки пих, умирах без Любов...
Но винаги все някой ми помага –
когато трудно е , със мен е Бог.

Помага той да виждам Красотата
във паяче, във птица, във дете
и знам, че ръководи ми душата –
за Вярата – венеца ми плете.

Той мислите ми към добро напътства
и нежно се промъква във кръвта,
от погледа ми Светлина излъчва,
а в думите ми влиза с Любовта.

Той Благ е – и в душата ми е радост,
Загрижен, Милостив, но Строг,
когато трябва, може да наказва,
ако изхвърлиш от сърцето Бог.

Законите не искам да забравям
и с трепета на моето сърце
молитвите към Него аз отправям -
на всички хора Обич да даде.

28-29.04.2010.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Как ни беги — судьба тебя догонит
Она всегда в погоне за тобой
Невидимый, Всеблагий удостоит
И даст тебе заслуженный покой.

Мечтала я и слёзы проливала
И просто умирала без любви
Ах как же мне её недоставало
Я прошептала — Боже помоги.

Он красоту мне видеть помогает
В цикадах, птицах, детях и цветах
И знаю я он мною управляет
И мне плетёт венец на небесах.

Он в мыслях меня доброму наставит
И нежно засочится по крови
Посмотрит только — напастей избавит
И дум моих коснётся о любви.

Я с Ним всегда испытываю радость
Ко мне он больше милостив, чем строг
Всегда он нерадивого накажет
Чтоб не забыл, что есть на свете Бог.

Я никогда законов не нарушу
Сердечную молитву совершу
Вложу в неё свою святую душу
Любви для всех смиренно попрошу.