Мария Шандуркова - Дъх върху стъкло, перевод

Със дъх помилвах
хладното стъкло
и името ти,
твойто име писах...
Не връща се, което е било.
Затуй навярно
стана тихо.
Небето падна ниско.
Посивя.
Гората посивя
и се размъти:
от дънерите черни
хлад повя
и клоните се люшнаха
в безпътица...
Не, няма връщане.
Боли.
Дъхът стопи се -
няма твойто име.
Мъгла пълзи
и черен сняг вали
във тая рано подранила
зима...
А може би това е само сън?
Като насън
люлеят се медузи...
Студено е,
студено е навън.
И страшно е
без мъничко илюзии!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я дую на
Холодное стекло,
На нём твоё
Я начертаю имя.
Возврата нет,
Тому что утекло
И на сей счёт судьба
Неумолима.
Упало небо
Серое на нас,
Леса седые
С чёрными стволами:
Между ветвей,
Оставив про запас
Беспутицу дорогами, дворами...
Но нет возврата и
Болит.
И отогрело сердце
Твоё имя.
И чёрный снег
Сугробов навалил,
Они такие
Ветренные зимы.
А может это просто
Только сон,
Такой в котором
Царствуют медузы...
Но холодом подуло
Из окон.
Как страшно жить
На свете без иллюзий!