Градовете на Двадесет и първи век - 1999-2000

Евгени Алексиев, Красимир Георгиев,
ГРАДОВЕТЕ НА ХХІ ВЕК

          Супернебостъргачи, подводни мегаполиси, геотрополиси,  реещи се във въздуха градове
         
          Една от резките промени в бита, които ще се наложат през следващите десетилетия, ще бъде предизвикана от динамично развиващата се структура на градовете. В древността градовете са процъфтявали предимно около реки и възвишения, защото реките са били важни за търговията и транспорта, а планинското обкръжение е осигурявало естествена бариера срещу външни агресии. След това главни артерии на бързо развиващите се градове стават пътищата и железниците, а днес като невралгични центрове в битието на нациите се утвърждават аеропортовете. Най-важен ресурс на градовете на бъдещето ще бъде новата централна нервна система на живота, наречена интернет.
          Футуролозите предполагат, че освен транспортните мрежи и системите за разпределение на вода, газ и електричество градовете на ХХІ в. ще оптимизират механизмите за екологична защита и за преработка на отпадъците и ще разполагат с едно допълнително инфраструктурно равнище – компютърна мрежа, свързваща всички сгради. Глобалната компютъризация на града ще позволява на жителите да осъществяват връзка със скоростта на мисълта, да използват интелигентни лични карти за всякакви финансови операции, за блокиране и отваряне на вратите на жилищата, за задвижване на колите и пр. Новата жизнена система ще създаде много по-ефикасна и комфортна среда, но спонтанно възниква въпросът: няма ли така исторически градове като Лондон, Париж или Рим да се обезличат и да загубят чара си?
          Не. Ще има два типа градове – придържащи се към модерните концепции урбанистични комплекси, използващи като изходна база автострадите на информатиката, и стари градове, които ще прислоняват новите технологии по-предпазливо.
          Днес пътят на градовете на бъдещето се чертае от бурно развиващите се страни от Далечния Изток и е зависим от експоненциалните ритми, при които нараства световното население. Готов е например новият град на Малайзия Путраджайа, намиращ се на 32 км от столицата Куала Лумпур. За кратко време джунглата бе елиминирана в зоната и бяха положени основите на новия урбанистичен агломерат, широк 15 км и дълъг над 50 км, в който вече живеят и работят милиони граждани.
          Друга от най-пренаселените зони на планетата е Япония. Плътността на населението в столицата Токио надминава 8600 души на кв. км и недвижимото имущество стана най-скъпо в света. Японското правителство инвестира главозамайващи суми в няколко проекта за супернебостъргачи и в проекта за нов тип мегаполис, който ще се разпростре на няколко нива от няколко десетки до няколко стотици метра под сегашния град Токио. Геотрополис – бъдещият подземен град, ще разполага с широка мрежа от административни офиси, апартаменти и огромни паркинги, разположени сред изкуствени пещери, където небето ще бъде пресъздавано с техниките на холографията. Разстоянията ще бъдат пресичани с високоскоростни магнитни еднолинейки, подземен геоплан ще свързва Токио с втория по големина град в страната Осака, отдалечен на цели 450 км.
          На теория при конструкцията на един небостъргач не съществува предел за височина. Важното е да се строи върху солиден терен с устойчиви материали и адекватни проектантски техники. Когато говорим за сгради колоси, веднага се сещаме за Импайър стейт билдинг в Ню Йорк, построен през 1931 г. и висок 381 м, и за небостъргачите на Световния търговски център в Ню Йорк, построени през 1972 г. и високи 417 м (небостъргачите-близнаци се срутиха след терористичен акт на 11 септември 2001 г.). Допреди няколко десетки години най-високата населена сграда в света бе чикагският Сиърс Тауер, построен през 1974 г. и висок 443 м, но кулите близнаци Петронас туин тауърс на Куала Лумпур задминаха рекорда с тяхната височина от 452 м. Междувременно общността „Фючър систем” в Япония реализира гигантска офисна структура от 150 етажа, висока 600 м, поемаща над 10 000 служители. Проектирана от английския архитект Норман Фостер, т.нар. кула на хилядолетието е удължена с 200-метров метален апендикс, при което общата височина на колоса достига 800 м и той ще бъде засенчван единствено от дубайския колос „Бурж Халифа” и от проекта „Илинойс” на американския архитект Франк Лойд Райд, проектирал небостъргач с височина 1609 м. За сравнение – голямата пирамида на Хеопс, построена около 2600 г. пр. н.е., е висока 146 м. Днес сред най-високите сгради в света са: „Бурж Халифа”, Дубай, Обединени арабски емирства (828 метра, 160 етажа), „Тайпе 101”, Тайпе, Тайван (509 метра, 101 етажа), кулите „Петронас”, Куала Лумпур, Малайзия (452 метра, 88 етажа), „Сиърс Тауър”, Чикаго, САЩ (442 метра, 108 етажа), „Джин Мао”, Шанхай, Китай (421 метра, 88 етажа), следвани от десетина колоса в Китай и в САЩ.
          И така – градовете от втората половина на ХХІ век. Хората от небостъргачите рядко ще напускат огромните сгради и ще се превърнат в собственици на най-важния ресурс на планетата – информацията. Достъпът до информация ще стане текущата разменна монета, най-силната валута, дискриминиращия елемент между обречените да просперират и обречените да живуркат. Само тези, които имат работа, ще имат достъп до информацията, а с това и до битовите екстри. Компютри ще поръчват и доставят храна и напитки, ще регулират климатици и охранителни системи, ще предлагат културни и развлекателни програми.
          Вертикалните общности ще имат своето непривилегировано съсловие на неинформатизираните. Те ще „доизносват” старите сгради и старите коли, ще ползват компютри от предни генерации, несвързани с глобалната мрежа. Очевидно политиците, които парафират сценария на утрешния ден, ще пледират за въвличането на цялото население във вихъра на неизбежните промени, но историята за съжаление ни учи, че винаги има по-слабо облагодетелствани от технологичния процес обществени прослойки. А с разширяването на пропастта между тези, които имат технологична визия в бъдещето, и тези, които няма да се адаптират, ще се прояви реална заплаха за цялостната стабилност на човечеството.
          Ако погледнем по-оптимистично към цивилизованите зони на бъдещето, ще видим, че животът ще бъде по-регулиран и с различни нови блага. Да се живее и работи в една защитена общност, където всички необходимости ще бъдат зачитани и удовлетворявани автоматично, разбира се е комфорт, но като цяло наистина ли качеството на живота ще бъде по-добро от днешното?
          При тотално контролираната битова и работна среда гражданите до голяма степен ще трябва да пожертват личната си свобода, нещо, което вече правим в днешни дни. През последните години стресът се настани стабилно в нашия живот заедно с новите концепции за организация на времето. По ирония вместо да ни облекчат, компютрите повишиха нашето работно натоварване. Днес всяко нещо трябва да бъде направено по-бързо, по-добре и с по-малко разходи, а с глобализацията на комуникациите изчезна всяка възможност за оправдаване на неефективността. Тенденцията към оптимизиране на жизнения ритъм ще забърква много проблеми през следващите десетилетия, но постепенно ще се достигне до онази балансираща точка, наречена от изследователите „крачка, която определя ритъма”. С други думи жизненият ритъм трябва да бъде по човешка мярка.
          Една от най-големите опасности в бъдещия геотрополис ще бъде загубата на контакт с природната среда. Не е далеч денят, в който децата, израснали под купола на стъклото и бетона, ще познават само антисептичния свят, в който живеят. Те дори ще се страхуват от природата и от нейните проявления. Мегаполисите „изяждат” равнините и този процес става все по-очевиден, принуждавайки ни към по-нататъшни жертви в името на експанзията на града. И към търсенето на нестандартни решения.
          ...Небостъргачи разсичат облаците, градове и маринариуми плуват в океана, огромни пространства са покрити с геодетични куполи, подземни геотрополиси дублират пренаселените пространства, градове сфери с алвеароподобни конструкции се реят във въздуха над гористи масиви, лунни градове, подводни градове, космически парници, градове върху астероиди... Това не са писания на фантасти, а амбициозни проекти, разработвани в момента от десетки велики архитекти. Някои от мегаконструкциите вече се изграждат, на строителството на други ще станем свидетели още през следващите десетилетия.
          Нова фаза на социалния прогрес ли са градовете на ХХІ век, или фактор за дехуманизиращо отчуждение? Социолозите и философите ще продължават да разнищват тези въпроси, но без никакъв шанс да спрат архитектурната революция.

               

          ооо Важен сектор от архитектурните проекти на бъдещето са океанските и подводните градове.
          ооо Проект „Майката” на японския концерн „Мицуи” предвижда заселването на един милион души на площ от 154 кв. км. В гигантската кула на града на бъдещето са концентрирани административните служби и обслужващите формации, а сред зелената периферна площ са жилищата, също включени в мрежата на градските комуникации.
          ооо „Ескрагот сити 2050” е проект за лунен град, в който ще живеят стотици хиляди души. Експертите са предпочели раковинната форма на сградите като по-устойчива на налягания, високоенергийни космически лъчения и температурни разлики до 350 оС. В една от мегаконструкциите ще бъдат събрани административните служби, друга е предвидена за хотел, в далечината е космодрумът.

                Красимир ГЕОРГИЕВ, Евгени АЛЕКСИЕВ
                http://www.stihi.ru/2011/09/09/3355