Николай Дялков - Мъжка сълза, перевод

Провря се сълзата, отнякъде тръгнала,
от слънцето взела самотни лъчи,
обагрена, пъстра... но в болка посърнала,
потърсила пътя към мъжки очи…

Събрала във своя обем на невидима
света и живота на твърдия мъж,
със всичките тайни, които е виждала
сълзата по пътя, нашир и надлъж…

Тъй дълго стоя и се взира в лицето му,
а то ту сияйно, ту смръщено бе,
с рисувани бръчки оттам – от сърцето му…
Лицето на старец… с душа на дете…

Потърси сълзата на срещата времето,
но те – уморените мъжки очи
приятели губели, болни от бремето,
не я приютиха във своите дни…

И най-ненадейно… и най-неочаквано,
потърси я мъжката болка в нощта…
Сълзата се спусна… невидима някъде…
Заплака от болка горката сълза…

Запомни мига тя, усетила болката
и денем, самотната мъжка сълза
оглежда се там – във очите, дълбоките…
А нощем понякога… плаче сама…

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Слеза закипела, в дороженьку тронулась
В ней солнце зажгло золотые лучи
Багряная, пестрая не церемонилась
И ранила всех сердобольных мужчин

Собрала свой опыт, большой и невидимый
И он был представлен для всех широко
С разными тайнами, которыми ведала
Всё для того, чтоб не быть тюфяком.

И ожидала слеза, и наскучило,
Когда же он будет от счастья сиять
Картинно лишь морщится, сердится, мучает,
Вроде бы старец, а сам как дитя.

Искала слеза встречи со временем
В мужских безнадёжно-усталых глазах
Согбенных и павших от боли и бремени
От бытия на житейских фронтах.

И не надеялась, но неожиданно
Ей ночь рассказала всю правду до дна
И потекла она, и где это видано
И зарыдала от боли она.

Этот момент её посещения
Запомни его и разверзнется тьма
Ведь ради тебя, твоего просвещения
В ночь иногда она плачет сама.