Понякога във мен витаят бури
и ровят със остена гръмотевици.
Подклаждат ги и бляскат като щури
видения в света на ослепелите.
Изсипват сив порой и с гръм разкъсват
деня ми и го съдят на разпятие...
И вятър там от някъде възкръсва,
и хили се с гласа на сто проклятия...
Понякога. Това е щом те няма...
Но спре ли се в небето ми дъгата ти,
напук на всичко в мене просветлява
от слънчевите зайчета в косата ти...
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Во мне, порой, царят такие бури
Громы гремят и молнии блистают
Безумные и взгляды только щурят
И окончательно на сирых ослепляют.
На головы текут сплошные ливни
И не минует этот день распятия
И ветер воскресает очень сильный
И он нашлёт ещё свои проклятия
Коль нет тебя — мне все душеприказчики
И радугу закрыли небеса
Но просветляют солнечные зайчики
В твоих, как смоль кудрявых волосах.
Николай Дялков - За слънчевите зайчета в косата ти
© Copyright: Доктор Эф, 2012
Свидетельство о публикации №112050602083
Свидетельство о публикации №112050602083
Рецензии