Николай Дялков - Ухае на приказка днеска денят ти

Ухае на приказка днеска денят ти...
Ти бавно събличаш воала – тъга
и виждам те, както те срещам в съня си –
усмихнато утро... Не просто жена!
Обичам морето на теб да мирише,
щурец да си в мойта душа през нощта...
Обичам и вятърът... да те съблича –
и слаба, и силна... Не просто жена!
Понякога скривам се в лунна пътека...
На остров съм... Робинзон. Сам на брега...
Но с прилива сещам – в живота ми леко
пристъпваш на пръсти ти – моя съдба...
Прозрях съществото ти – атом любовен...
Ей тъй – босонога, прозрачна в нощта,
довята от вятъра – Ангел съдбовен...
Мечта в суетите... Не просто жена!
Далечен е островът... Дните са сиви
и дъха на пясък, море и... гора...
А ти си там – в ятото гълъби диви...
Съдба си ми, зная... Не просто жена!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

День твой сегодня наполняется сказкой
Ты как одежду сбросишь тоску
Встречаюсь с тобой я с моей синеглазкой
Женщина-утро я крикнуть могу.
Люблю когда пахнет тобою и морем
Цикады тревожат душу мою
Процесс раздевания ветер ускорит
О женщина-чудо тебя воспою.
Я скроюсь однажды за лунной дорожкой
Простым Робинзоном — достала гульба
В прилив оживаю, слышны твои ножки
На пальцах ступаешь любовь и судьба.
Пронзил тебя атом любовный сегодня
И ты босоногая в синей ночи
Ангел мой нежный и превосходный
Нас невозможно с тобой разлучить.
Остров далёкий, серые будни
Воздух, песок и густые леса
Нас дикие голуби утром разбудят
Тебя подарили мне небеса.