Все така избръснати
до синьо
думи като празничен босилек.
Някой в небесата ли,
в душите
ги пося от ангелска хранилка…
Пешеходните пътеки в нас
са пълни
със премазани насън илюзии.
Някак бързо ни прокълна
Сивото.
С праведна и глуха мълния.
Все така – обърнати по гръб…
думи
от очи на мъртви риби.
С тъмнината им лежи
светът.
Вечер, в гнилата си диря.
Страшно е
зад този маскарад.
В дните като къщи за събаряне
птици с вечерни тела
тук живеят.
В сенки от удавен.
Само в тебе вярвам,
а не знам
нощната ми треска
ще ли мине…
В сън по мръкнало,след два.
Или в страницата
за приспиване…
пълнолуние в Авила
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112050504541
Свидетельство о публикации №112050504541
Рецензии