Сълзите Мария Шандуркова

Не спирай сълзата, вода е тя жива –
лекува душата – надежда открива...
Без помощ залитнал, тя дава ти сила –
от злоба те пази, със обич закриля.
 
Сърцето не спирай, заплаквай в молитва –
от бисерни капки цветята поникват
и тях пред иконата жертвено слагай,
че Бог е Любов и на всеки помага.
 
О, Боже мой, скъпи, в нозете ти плача,
подземия къртя в душата си мрачна,
със сълзи измивам стените от мухъл
и пея високо звездите да чуват...
 
Пред тебе изплаквам сълзи благодарност,
че с толкова много любов ме наказваш.
 
5.01.2011 г.

Поэтический перевод Инессы Соколовой (3)
http://stihi.ru/2013/02/25/3871

СЛЕЗЫ

Не сдерживай слезы, они как  живые,
как лекари душ, - пусть горьки, но родные…
Без боя способны вернуть власть и силу,
защиту с любовью, путь к прочному миру.

Вам легче  на сердце с молитвою станет,
ведь слезы,  как жемчуг, в глуби прорастают.
И словно икона, надежно нам служат,
Творец есть любовь, а любовь с верой дружат.

И взрослый, порой, как дитя, горько плачет -
темно на душе,  чем-то он озадачен.
А слезы способны смывать даже плесень,-
о том подсказали и звезды и месяц.

Всем хочется слез лишь от счастья, вниманья,
Творец же опять шлет с любовью страданья