Още в мене сънува детето
оцеляла от бури дъга.
Затова отвори ми – да скрия
под небето и
твойта душа.
Често спирах из пътя,
на сляпо
припознал в някой синур
смъртта.
Затова отвори-
в мен да влезе
облак сънен
от твойта душа.
На ръцете ти топлата вяра
омагьоса ме. И не разбрах
как от прага надничаше
плахо
тази пролетно-бяла луна…
Знам ,че късните дни ще намеря
в изоставени птичи гнезда.
Затова отвори ми-
до вечност
да ги скрия във твойта душа.
вечерна молитва
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112042903133
Свидетельство о публикации №112042903133
Рецензии