Болка

       “Жизнь прожить – не поле перейти!”
          Руска пословица

Не е поле животът ни горчив
под слънцето, което мътно свети,
и в този свят безумен да си жив
не е като да прекосиш полето.

Не е река, ни връх посред скали,
не е сражение, ни бойна кота:
да плуваш, да катериш – все боли...
Една жестока болка е животът.

Но кръстопът случаен някой ден
доброто щастие при теб довежда.
Не е лъжа! Така се случи с мен,
а бях загубил всякаква надежда.

Сега би трябвало да съм щастлив,
но аз не смея да се радвам даже.
Защото днес е болка да си жив
и може случаят да ме накаже.

И друго има – болката е с мен
откак забързан през живота скитам,
откакто, побелял и уморен,
пресичам онова поле и дните.

Привикнал съм у мене да боли
и в ясен ден, и дъжд когато пада,
и сред снега на зимните мъгли.
Животът трябва и да се изстрада...

Тя, тая болка, стана част от мен.
Тя ще ми липсва в моя път, защото
ще бъде празен трудният ми ден.
Нали осмисля болката живота...

Сега съм уж щастлив. Защо тогаз
посрещам радостта като измама?

Защото щастието трае час,
а век живот без болка просто няма.