Светослав Иванов - прекалено късно те срещнах... п

         Прекалено късно те срещнах...Прощавай!
         Закъсня, вероятно трамвая.
         Или аз бях някъде...спомени нямам.
         Не искам да се завръщам към мъртвото време.
         От въпроси се пръска сърцето.
         А е толкова късно, за всичко е късно...
         Ти си моят сън, сънуван...бленуван.
         За какво да се будя?
         И нека...Бъди утро, аз ще бъда залез.
         И нека вали, аз-твоята есен.
         И нека ни гледа мъдро небето,
         защото само то ни разбира.

(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Мы встретились поздно, увы... До свиданья!
А если точней, но больнее - прощай
Помнить мёртвое время нет сил, ни желанья
И поэтому наш задержался  трамвай...
Но остались на сердце зарубки
Очень жаль ничего не вернуть
Ты мой сон и боюсь я проснуться
Можешь ты навсегда упорхнуть.
И пускай будет утро я стану закатом
И дождём твоим буду и осенью я
В этом деле на вид простоватом
Разберётся один Судия.