Тоня Борисова - жадна съм за теб, перевод

Огромно е леглото ни без теб –
студено и безсънно, и кораво...
На спомените лудите коне
сърцето ми вършеят и раняват
с видението, че се връщаш пак –
безплътен да ме любиш в мрака
в прегръдка от искряща Светлина,
в която аз – свещицата, се стапям
докосвана от нежните ръце,
обсипана с целувки – дълги, тихи...
Тъй жадна съм, тъй жадна съм за теб:
за твоя глас и милата усмивка;
за сините архангелски очи –
небе, изпълнено с цигулков вятър
и чисти облачни сълзи...Нали,
очакваш ме с отворени обятия
отвъд заключените Божии врати?

(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Огромен диван, но он без тебя
Холоден, твёрд и мне не уснуть
Сердце молотит, вздымается грудь
Память безумного гонит коня.
Виденья как ты возвращаешься вновь
Бесплотный, но с радостью я закричу
Солнце садится, но дарит любовь
И я тебе милый сама посвечу.
Ты прикасаешься нежно рукой
Твои поцелуи осыпали тело
Жадна я на них, о мой друг дорогой,
И голос твой очень я слышать хотела,
Видеть улыбку твою и глаза
Небо скрипичным наполнено ветром
С облака чистая брызжет слеза
Словно влюблённый расплакался кто-то
А дверь на замке, под Божьим запретом.