Цвети
на Павел Писарев
Живота
с върховете съм делил.
В Париж, Мадрид, Берлин,
любов съм пил.
Но в сърцето ми,
сърцето свети
на любимата ми,
вярна Цвети.
Душата й,
бе извор бистър, драг.
Очите й
дъга от девствен бряг.
С усмивката
на слънчевото синьо,
ме
целува
зашумяло вино.
Но днес
без Цвети,
времето ме дразни
и панорамните възходи празни.
Затова душата
нова сага,
реди за нея
и трапеза слага…
19.04. 2012г.
Свидетельство о публикации №112041907508