Проходилите пътища
ме връщат
на спомените
в сухите корита.
Като случайна мисъл-
за река-
върбата дните ми оплита…
И тихо,
в сивото на мрак,
се просълзява утринната диря.
След птиците затворих светлина –
един слепец,
от тука минал…
Проходилите зимни дни
снега топят,
в очите ми надничат.
Засенчили ревниво паметта.
С утъпкали треви копита.
Обичам стъпките ти в мен –
мастилените пръсти на небето.
Като невидим циферблат,
разтворил този ден
в лицето ми.
С дъга от есенни листа
забравените спомени се връщат.
Една случайна мисъл –
за река.
В изгубената моя същност…
алманах
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112041803610
Свидетельство о публикации №112041803610
Рецензии