Николай Дялков - Моят пясъчен замък за теб, перево

Строих във душата си пясъчни замъци
и ти бе принцесата винаги в тях...
Подклаждах в сърцето си луднали пламъци
и бавно, със страст, но красиво горях...

Сънувах те – клада. Не женски обятия.
Обичах те – демон, превърнал ме в грях.
Мечтаех те – моето нежно проклятие...
Тъй замъка бавно за тебе строях...

И ти появи се – вълна девет балова.
Обгърна строеното с мощен прибой...
Цунамно изля се в мечтите коралови
и срути душата ми – замъкът твой...

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)


Строил в душе я песочные замки
Ты в них, безусловно, принцессой была
Безумные мысли выходят за рамки
И я в них сгораю красиво, до тла.

Приснился костёр мне женских объятий
Влюбился, ты — демон, грех мой и крах
И нету любимей, поверь мне, проклятий
И строю я замок тебе на песках.

Ты появилась волной в девять балов
И обнял строения мощный прибой
Цунами ворвётся в мечты, как в кораллы
И замок разрушен будет тобой...