Виктор Коврижных Язычник 2 Езичникът 2

„ЯЗЫЧНИК 2”
Виктор Анатольевич Коврижных (р. 1952 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЕЗИЧНИКЪТ 2

Край дива езерна скала
високо горе
стърчи разцепена ела
с изсъхнал корен.

От мълния сразено там
дърво огромно –
от гръм и тишина облян
скърбящ отломък...

Прозря пастирът своя дял
пред черни скърби,
затуй издяла черно-бял
свой образ дървен.

С топор лицето очерта
и торса смъкнат.
В простора здрач се вля в нощта,
тревата млъкна.

Цветя неразцъфтяли в миг
очи откриха.
Езически огньове с вик
слова отпиха.

Въздъхна тъмната гора
тревожно тиха,
с очите на цветя съзря
злодея идол.

Пастирът мрачното лице
със злост оплита.
Намаза устните с млекце
и с кръв очите.

Повика звънко грак и мрак
от тъмна доба –
и припълзяха людски страх,
пороци, злоба.

Стълпи се мръсна гнусна сган
с муцуни хищни,
зъби и люспи святкат там
опашки змийски.

Вампири, таласъми с вой
и твари блатни,
фантоми, вещици безброй
и върколаци.

Разляха свойта гъста смрад
и гнусен облик
в поклон пред странния събрат
и идол двойник.

Помръдна поглед истукан
и черна лапа.
Мъгла се свлече млечна там
край езерата.

Пастирът крясна: „Накажи!”,
и истуканът
размята мълнии с очи,
размаха длани.

В едно се сляха гняв и страх
на гад жестока!
Листа се сипеха над тях,
води дойдоха.

И гръмна злото – в прах и дим!
Под звън железен
пред идола неукротим
откри се бездна.

И хвърли в нея канара –
затисна злото.
В гората славей долетя,
водата кротна.

Роса. Планинските цветя
очи присвиха.
Мъглата храстите заля
с поточе тихо.

Пастирът яхна своя кон,
в беди обръгнал,
прелистил приказен закон,
към хора тръгна...


Ударения
ЕЗИЧНИКЪТ 2

Край дИва Езерна скалА
висОко гОре
стърчИ разцЕпена елА
с изсЪхнал кОрен.

От мЪлния сразЕно тАм
дървО огрОмно –
от грЪм и тишинА облЯн
скърбЯшт отлОмък...

ПрозрЯ пастИрът свОя дЯл
пред чЕрни скЪрби,
затУй издЯла чЕрно-бЯл
свой Образ дЪрвен.

С топОр лицЕто очертА
и тОрса смЪкнат.
В простОра здрАч се влЯ в ношттА,
тревАта млЪкна.

ЦветЯ неразцъфтЯли в мИг
очИ открИха.
ЕзИчески огньОве с вИк
словА отпИха.

ВъздЪхна тЪмната горА
тревОжно тИха,
с очИте на цветЯ съзрЯ
злодЕя Идол.

ПастИрът мрАчното лицЕ
със злОст оплИта.
НамАза Устните с млекцЕ
и с крЪв очИте.

ПовИка звЪнко грАк и мрАк
от тЪмна дОба –
и припълзЯха лЮдски стрАх,
порОци, злОба.

СтълпИ се мрЪсна гнУсна сгАн
с муцУни хИштни,
зъбИ и лЮспи свЯткат тАм
опАшки змИйски.

ВампИри, таласЪми с вОй
и твАри блАтни,
фантОми, вЕштици безбрОй
и върколАци.

РазлЯха свОйта гЪста смрАд
и гнУсен Облик
в поклОн пред стрАнния събрАт
и Идол двОйник.

ПомрЪдна пОглед истукАн
и чЕрна лАпа.
МъглА се свлЕче млЕчна тАм
край езерАта.

ПастИрът крЯсна: „НакажИ!”,
и истукАнът
размЯта мЪлнии с очИ,
размАха длАни.

В еднО се слЯха гнЯв и стрАх
на гАд жестОка!
ЛистА се сИпеха над тЯх,
водИ дойдОха.

И грЪмна злОто – в прАх и дИм!
Под звЪн желЕзен
пред Идола неукротИм
открИ се бЕздна.

И хвЪрли в нЕя канарА –
затИсна злОто.
В горАта слАвей долетЯ,
водАта крОтна.

РосА. ПланИнските цветЯ
очИ присвИха.
МъглАта хрАстите залЯ
с потОче тИхо.

ПастИрът Яхна свОя кОн,
в бедИ обрЪгнал,
прелИстил прИказен закОн,
към хОра трЪгна...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Коврижных
ЯЗЫЧНИК 2

На выпасах, у Диких скал,
в краю озёрном
обломок дерева торчал
сухой и чёрный.

Сражённый молнией шальной –
сосны огромной –
застыл обломок тишиной
судьбы и грома...

Стоял пастух и прозревал
пред чёрной скорбью.
Затем из древа вырубал
своё подобье.

Он топором лицо исторг
и торс корявый.
Упали сумерки в простор
и смолкли травы.

Нераспустившихся цветов
глаза открылись.
Костры языческих веков
словам приснились.

Вздохнул тревожно тёмный лес
и снова замер.
Взглянул на идола Велес
цветов глазами.

Потух лицом пастух. Потом
исчадью ночи
помазал губы молоком
и кровью – очи.

Окликнул зычно мрак земли
и гор отроги –
людские страхи приползли
и их пороки.

Столпилась нечисть темноты:
с клыками рожи,
лоснились шеи и хвосты
змеиной кожей.

Полудницы, нетопыри,
хмыри клоаки,
фантомы, ведьмы, упыри
и вурдалаки.

Со смрадным запахом густым,
с лицом поганым
склонилось навье перед ним
и истуканом.

Повёл очами истукан
и дланью чёрной.
Молочный плотный пал туман
на край озёрный.

„Карай!” – вскричал пастух. Приказ
исполнил идол.
Метнулись молнии из глаз,
как огнь Аида!

Слились в одно: и страх, и гнев,
и вой уродов!
Листва посыпалась с дерев
и встали воды.

Сгорело навье – прах и дым!..
Под лязг железный
пред истуканом грозовым
разверзлась бездна.

И камнем канул идол в ней!..
Земля сомкнулась.
В лесу заплакал соловей,
вода очнулась.

Роса упала. У цветов
закрылись очи.
Туман струился вдоль кустов
рекой молочной...

Взял под уздцы пастух коня,
траву колыша,
перелистнул страницу дня
и к людям вышел.

http://www.stihi.ru/2011/05/22/2019




---------------
Руският поет Виктор Коврижних (Виктор Анатольевич Коврижных) е роден през 1952 г. Работил е като тракторист, шофьор, оператор на железопътен кран и др., в момента работи като пожарникар в гр. Белово. Пише поезия и проза, има десетки публикации в централни и в регионални литературни издания. Автор е на книгите „Я,  наверно, родился не зря” (1990 г.), „Непонятно,  куда  мы спешим” (1995 г.), „Зелёная дудка” (1997 г.), „По Токовинской дороге” (2004 г.) и „Избранное время” (2011 г.). Носител е на литературни награди. Член е на Съюза на писателите на Русия. Живее в село Старобачати, Кемеровска област в Западен Сибир.