ЗЛАТОПОЛСКА РАПСОДИЯ
на Демир Демирев
Златополски златопойни птички
са децата в селото за всички.
И прогонват мъка и несрета
болка в старост и самотност клета.
Смях люлеят глъч и сладка врява
и домът и детството запява.
Спомен ниже скритата пътека
за любов и златонежност мека.
Къщи неми, тихи и самички,
чакащи усмивките еднички
се кръстосват с хора и градини
грейнали от ведри домакини.
Недалеч полето се разстила
а Марица кръшен стан извила
диша аромата златополски
с дъх на обич и вълшебства горски.
И за миг сърцето се усмихва,
срамежливостта с нощта притихва
разтопила аромат наслада
от любов и друго за награда.
Златополе, златополска песен
с буйно вино сладостно на есен
лееш се в душата на полята
бухнали с жените и житата.
Златополска рапсодия
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112041208055
Свидетельство о публикации №112041208055
Рецензии