БЕЗ МАМА
Феята нощем обич простира
с луната отваря вратата,
влиза усмихната и ме намира
но будя се, пак в самотата.
Паля на огъня топлата ласка,
в сърцето обич напира,
в здрача на слънцето феята бляска
за мама очите се взират.
С душата на мама
в мечите летя,
любов от небето ме пази.
Нали са децата живи цветя
кой за какво да ме мрази…
Тъгата узрява,
зрее надежда…
зная, че Бог не забравя,
води ме в пътя
и вяра отрежда
и любовта си дарява.
Очите препълнени с няма тъга
се носят през дни на омраза…
Търсят на мама добрата ръка
в страх и беда да ме пази.
И за мечтите в мечтите сега,
мечтая омраза да няма
късмета да идва с дъждовна дъга,
изгряла в очите на мама.
БЕЗ МАМА
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112041108364
Свидетельство о публикации №112041108364
Рецензии