Росица Петрова - В онази стомна имаше вода, перево

В онази стомна имаше вода,
когато я понесох над мъжете,
но не протегна само ти ръка.
Не ме видя, дори не ме погледна.

Достигаха ме смях и гласове,
а някой хвърли камък подир мене.
Косата ми се сплете на въже
под погледите алчни на мъжете.

Жените ме замерваха с очи
и плюеха във стомната ми хладна.
Личи ми, във очите ми личи
че газя във вода, а ходя жадна.

Захвърлих я сред камъни и прах,
а в мен една душа се преобърна
и никой не разбра, че между тях
Мария - Магдалена се завърна

(Перевод Стафидова В.М.)

В моём кувшине талая вода
И от неё возможно опьянеть
Но ты руки своей мне не подал
Ах что рука — прошу тебя заметь.

Мне вслед неслись смешливых голоса
В меня бросали камни без причин
В тугую плеть сплелась моя коса
Под взглядом алчным жаждущих мужчин

А женщины смеялись мне в глаза
В холодный мой кувшин плевали зло
Не успокоит их моя слеза
Воды напиться мне не повезло.

Оставила кувшин среди камней
И дождалась душевных перемен
Вы, понимаю с каждым днём больней,
Не замечаете Марий и Магдален.